Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:

Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 186
Перейти на страницу:

-      Само ако успеем да се свържем с тях, за да им поставим ултиматума си, а се съмнявам да се върнат в АСН, където да чакат да им звъннем - каза София. - Ще се опитат да намерят метеорита.

-      И да го унищожат - добави Стайкс.

-      Но статуетките са в нас - възпротиви се Уордън. - Тя не може да го открие без тях.

-      А ние не можем да го открием без нея - отбеляза Алексан­дър. - Знаем само, че е някъде в Етиопия. Навярно Уайлд има доста по-добра идея къде е от това нейно... видение.

Уордън кимна.

-      Какво ще правим в такъв случай?

Стайкс се изправи в мястото си.

-      Първото, от което се нуждая - започна той повелително ,- е пълен и неограничен достъп до световните ресурси на Групата. Хора, информация, пари - всичко, от всички нейни членове.

Американецът го изгледа подозрително.

-      Защо?

-      Ако искаме да изпреварим Уайлд и Чейс, нямаме време да обсъждаме стратегията ми. Трябва да действаме бързо и ре­шително. Все още има шанс да ги заловим, преди да напуснат Швейцария, или най-малкото, преди да стигнат до Африка, за съжаление обаче, двамата са много изобретателни... както вече се убеди. Съберем ли достатъчно хора и оборудване в Етио­пия, ще имаме шанс да ги заловим. Тогава можем да принудим Уайлд да локализира камъка за нас...

-      ...или да я накараме да ни заведе при него - довърши Уордън.

-      Точно така.

Американецът кимна отново.

-      Добре. Ще ти осигуря пълен достъп. - Извади телефона си, след което погледна предупредително Стайкс и вдигна пръст: - Не прецаквай нещата.

-      Няма - решително му отвърна наемникът. - Не бих им поз­волил да спечелят.

32

Етиопия

Питър Олдърли попи потта от увисналите си мустаци и не­спокойно огледа улицата пред паянтовото кафене.

-      Знаете, че въобще не трябва да съм тук - каза той. - МИ-6 не е особено щастлива, когато офицерите ѝ се отправят на непланирани пътешествия до други страни. Ако някой раз­бере...

-      Чуйте, всички! - внезапно изкрещя Еди и посочи към мъжа: - Този тук е агент на британските тайни служби! Каз­ва се Питър Олдърли! Хайде, побързайте, вземете си автограф и изслушайте скучната му история как е поправил своя „Форд Капри“, модел 1973! - Никой от преминаващите граждани на Дубти, град, който се намираше в етиопския североизточен ъгъл на шейсет и пет километра от Джибути, не изглеждаше и най-малко заинтересуван от това разкритие, нито пък на ня­кой му се струваше странно, че трима западняци се намираха в града му. Тъй като страната не беше капан за чуждестранните посетители, природата и националният парк на юг привличаха много туристи.

-      Еди - смъмри го Нина.Съпругът ѝ се разсмя и се облегна назад.

-      Много смешно - измърмори Олдърли. - Всъщност моде­лът е от 1971 година.

-      Благодарни сме ти за това, което правиш за нас, Питър - увери го Уайлд. Изминаха два дена, откакто напуснаха Швей­цария, свързаха се с Олдърли и той ги посъветва да минат през Словения, да прелетят над Египет и да кацнат в едноименната столица на Джибути, където офицерът от МИ-6 ги очакваше. Изминаха останалата част от пътя с автомобил. Връзките на

Питър в двете африкански страни им позволиха да осъществят пътешествието без никакви проблеми - срещу скромна такса, разбира се.

-      Оценяваме и това малко съкровище тук - добави Еди и сбута раницата под масата.

Олдърли изтръпна.

-      Внимавай с него!

-      Защо? Няма да избухне.

Изражението на офицера от МИ-6 не вдъхваше подобна уве­реност.

-      Нали? - попита Нина.

-      Принципно подобни експлозиви трябва да са стабилни. Но тези в частност... Нека просто кажем, че срокът им на годност малко е поизтекъл. Нямаше как ей така да ги взема от интендан­та на Воксхол Крос701! Затова бях скътал известно количество при един познат тук. Не бих ги размахвал много наоколо обаче.

-      Какво ще кажеш за детонаторите? - попита Чейс.

-      Стандартни са - ползвал си такива преди в САС. Всичките са с нови батерии, но има риск да са остарели и тъй като са за еднократна употреба, няма как да ги пробваме дали работят... нито пък можем да ги уволним. Що се отнася до дистанционно- то... - мъжът взе апарат, който приличаше на малък мобилен те­лефон - ...надеждно е толкова, колкото и всяко друго устройс­тво, закупено на черно, така че... caveat emptor712. - Питър дари Нина с извинителна усмивка.

Еди взе устройството от ръката му.

-      Как се управлява?

-      Достатъчно просто е дори и за теб. - Йоркширецът напра­ви саркастична физиономия. - Има пет канала, които се контро­лират от превключватели. - Олдърли ги посочи, до всеки беше изписана цифра от едно до пет, както и думите „Full“ и „Safe“. Бяха настроени на второто. - Цифрите се отнасят за всеки отде­лен детонатор, a „Full“ вдига във въздуха всичко на мига. Прос­то го включваш и натискаш червения бутон. Бум. Обхватът на устройството е около километър и половина.

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)