Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ако Бог не е материя — казах му аз, — значи трябва да е дух?
— Ние знаем какво той не е, но не знаем какво е. Бог е нематериален, това е всичко, което ние знаем и никога няма да узнаем повече.
Това ми напомни за Платон, който беше казал точно същото, а Юсуф положително не беше чел Платон.
Същия, ден той ми каза, че съществуванието на Бога може да бъде полезно само за тези, които не се съмнява в него и че следователно най-нещастните смъртни са безбожници. „Бог създаде човека по свое подобие, за да бъде единственото между всички същества, които той е създал, за да го почита“. Без човека Бог не би имал свидетел за собствената си слава и следователно човекът трябва да разбере, че неговият пръв дълг се състои в това, да го слави, като постъпва справедливо и се доверява на неговото провидение.
— Забележи, че Бог никога не напуска човека, който в нещастието си се хвърля пред него коленопреклонно и моли помощта му. А често оставя да пропадне нещастния, който счита молитвата за безполезна.
— Има обаче и щастливи безбожници.
— Това е вярно, но въпреки спокойствието на душата им, те са за окайване, понеже не се надяват на нищо след този живот и следователно не превъзхождат животното. Ако са философи, би трябвало да се измъчват и от неизвестността. А ако не вярват в нищо, те нямат никаква подкрепа в нещастието. Най-сетне Бог тъй е създал човека, че да може да бъде щастлив само когато не се съмнява в своето божествено съществувание.
— Все пак бих искал да зная защо безбожието никога не е съществувало другояче, освен като идея на един мъдрец, а няма никакво доказателство, че е съществувало някога като идеология на един цял народ.
— Това произлиза оттам, че бедният чувствува много по-силно нуждите си, отколкото богатия. Между нас има множество безбожници, които се подиграват с вярващите заради това, че влагат цялото си доверие в поклонението до Мека. Нещастните! Те би трябвало да почитат паметниците, които събуждат набожността във вярващите души, да ги приближат до тяхната религия и да ги насърчат да изтърпят нещастието. Без тези утешения народът би се отдал при всеки повод на прекомерно отчаяние.
Възхитен от вниманието, с което го слушах, Юсуф се отдаде на склонността си да ме поучава, а аз от своя страна се чувствувах привлечен от силата, която добродетелта упражнява върху всички сърца, така че прекарвах без специална покана времето си при него и приятелството с Юсуф се превърна в най-нежна привързаност.
Една сутрин заповядах на моя еничар да ме съпроводя до Исмаил ефенди, за да закусвам у тях, както бях обещал. Той ме покани за разходка в малка градина, а оттам влязохме в една вила, където той изрази по-особени желания към мен, не по моя вкус, поради което бях принуден да го отблъсна, като станах твърде бързо. Сега турчинът обясни, че искал само да постави моята природа на изпитание и да се пошегува. Малко след това аз си тръгнах с намерение да не се върна никога. Впрочем бях принуден да го видя отново и по-късно ще разкажа защо. Щом видях граф де Боневал, аз му разказах тази историйка и той ми обясни, че според турските обичаи Исмаил искал да ми даде доказателство за своето приятелство, но съм могъл да бъда уверен, че нямало защо да се страхувам от повторен опит от негова страна. Освен това Исмаил бил един напълно почтен човек и разполагал с най-хубавите робини в Турция.
Пет или шест седмици по-късно Юсуф ме попита дали съм женен. Когато му отговорих отрицателно, разговорът се пренесе върху различни обекти на морала и най-сетне се опря върху девствеността, която, според неговия възглед, би могла да бъде считана за добродетел само от гледна точка на въздържанието.
— Бих искал да зная — каза той, — какво представлява девствеността на вашите малтийски рицари. Те дават обет за девственост, но поради това не се отказват от жените, а само от брака. Тяхната девственост и следователно девствеността изобщо може да бъде накърнена само от брака, а все пак бракът е едно от вашите тайнства. Тези господа обещават да не извършват плътския акт само в единствения разрешен от бога случай. В същото време си запазват правото да си присвояват по непозволен начин тази свобода толкова често, колкото им се иска. И тази неморална свобода им е разрешена до такава степен, че те могат да признаят един син, когото биха могли да добият само като извършат двойно престъпление. Особено възмутително е, че те възприемат тези деца на престъплението, които без съмнение са невинни, като нещо естествено. Най-сетне, сине мой, обета за девственост е толкова противоречив на божествения морал и на човешката природа, че се превръща в престъпление.