Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Нека аз да се тревожа за призователите — каза Тави. — Знам къде можем да намерим няколко.
Първото копие стрелна с поглед Тави.
— Сигурен ли си, момче?
— Сигурен съм, че ако Сари не бъде спрян тук, той ще помете всеки холт оттук до Церес, просто за да получи достатъчно храна, за да оцелее.
Маркус наклони глава настрани.
— И ти мислиш, че си най-подходящият да го спреш?
Тави се изправи и срещна погледа му.
— Честно казано, не знам. Но ти обещавам, Маркус. Ще продължа напред, в самия център, през целия път. Няма да изисквам от нито един легионер това, което не бих могъл да направя сам.
Първото копие го гледаше и очите му се отвориха много широко.
— Кървави врани — прошепна той.
— Нямаме много време, Първо копие, и не можем да си позволим бъркотия или забавяне — Тави протегна ръка. — Затова трябва да знам още сега. Вие с мен ли сте?
Към палатката приближиха стъпки.
Първото копие погледна протегнатата ръка на Тави. После рязко кимна и вдигна юмрук към сърцето си. Отговорът му излезе дрезгав, нисък.
— Добре, сър. Аз съм с вас.
Тави кимна на Първото копие и върна поздрава.
Магнус влезе в палатката с Красус и Макс. Те поздравиха Тави и той им кимна.
— Нямаме много време — започна той без предисловия.
Прекъснаха го, когато платнището на палатката отново се отвори и госпожа Цимния влезе, висока и спокойна, с безупречна прическа и дрехи, сякаш не беше току-що извадена от леглото и принудена да се яви на укрепленията.
— Съжалявам, госпожо — веднага каза Магнус. — Страхувам се, че не можете да сте тук поради съображения за сигурност.
— Всичко е наред, Магнус — каза Тави. — Аз я помолих да дойде тук.
Възрастният маестро погледна намръщено Тави.
— Защо?
Цимния учтиво се поклони на Тави.
— Точно това е и моят въпрос, капитане.
— Имам нужда да направите нещо за мен — каза Тави. — Не бих ви молил за помощ, ако това не беше изключително важно.
— Разбира се, капитане. Ще направя всичко по силите си.
— Благодаря — каза Тави. — Господа, когато приключим, ще трябва да координирате своите действия с нашата нова трибуна по снабдяването, която е тук.
Челюстта на Макс увисна.
— Какво?
Очите на Цимния станаха много широки.
— Какво?
Тави вдигна вежди към Макс.
— Коя точно дума не разбрахте?
— Сър — започна Магнус с тежък, неодобрителен тон.
— Имаме нужда от трибун по снабдяването — каза Тави.
— Но тя е просто… — започна Макс. Но рязко млъкна, бузите му се зачервиха и той промърмори нещо под носа си.
Цимния насочи неподвижен и невъзмутим поглед към Макс.
— Да, трибун? Тя е просто… какво? Каква дума имахте предвид? Курва, може би? Мадам? Жена?
Макс срещна погледа й.
— Цивилна — тихо каза той.
Цимния за миг присви очи, после кимна в жест, наподобяващ леко извинение.
— Вече не — каза Тави. — Имаме нужда от някой, който знае от какво може да се нуждае легиона и който познава нашите хора. Някой с опит, лидерски качества, организаторски умения и който знае как да прилага своята власт. Ако на тази длъжност назнача някой центурион от легиона, това означава да отслабим центурията, от която ще го вземем, а ние имаме нужда от всеки един меч и от всяка центурия.
Той обходи стаята с поглед.
— Някой има ли по-добри предложения?
Макс въздъхна, но никой не проговори.
— Тогава хайде да се захващаме за работа — каза Тави. — Ето какво ще направим…
Глава 36
Звукът на целеустремени стъпки приближи и в момента, в който платнището на входа на палатката беше отметнато настрана, Тави вече държеше меча си наполовина изваден от ножницата.
— Леле — каза Ерен и вдигна отворени длани. Загорелият светлокос дребен курсор изглеждаше по-скоро доволен, отколкото уплашен, осветен от мрачната обедна светлина. — Предавам се, капитан Сципио.
Тави премигна няколко пъти, огледа се с размътен поглед, след което прибра меча си.
— И правилно. Извинявай.
Ерен спусна плата на палатката и отново я потопи в мрак.