На следващата сутрин Страйк си плати с болки за разходката в гората край Чизъл Хаус. Дотолкова не му се ставаше от леглото, за да се отправи на работа на долния етаж в неделя, че бе принуден да си напомни също като героя Хаймън Рот в един от любимите си филми, че е избрал бизнеса си по своя воля. Ако също както мафията частният детектив бе изправен пред изисквания отвъд обичайните, то известните неудобства трябваше да се приемат наред с плюсовете.
Той бе имал варианти все пак. Армията бе готова да го задържи, макар и с липсващ половин крак. Приятели на приятели бяха предлагали всичко от ръководни длъжности в охранителната индустрия до бизнес партньорство, но неудържимият стремеж да разследва, да решава загадки и да възстановява реда в областта на морала у него не угасваше и той се съмняваше, че това някога ще се случи. Бумащината, често несговорчивите клиенти, наемането и уволняването на сътрудници никак не му бяха по вкуса, но дългото работно време, физическите лишения и появяващите се понякога опасности бяха приемани стоически от него, че дори понякога с удоволствие. И тъй, той взе душ, постави си протезата и с прозявка пое болезненото слизане към долния етаж, като си припомни съвета на зет си как крайната му цел трябва да е да седи в офис, а други да поемат обикалянето.
Мислите на Страйк се насочиха към Робин, когато седна пред компютъра й. Никога не я бе питал какви са крайните й цели за агенцията, тъй като, може би с известна арогантност, бе приемал, че са същите като неговите: да се натрупа достатъчен резерв в банката, та да им осигури приличен приход, докато двамата поемат най-интересните задачи, без страх, че ще останат без нищо в мига, щом изгубят клиент. Но може би Робин очакваше той да подхване разговор в духа, предложен от Грег? Опитваше се да си представи реакцията й, ако я поканеше да седне на пръдливото канапе, докато той й устроеше презентация Пауър пойнт на дългосрочните цели пред агенцията.
Когато се залови за работа, мислите за Робин чрез метаморфоза преминаха към спомени за Шарлот. Спомни си как, докато бяха заедно, в дни като този му бе нужно часове наред да работи пред компютъра, без да бъде прекъсван. Понякога Шарлот излизаше и създаваше ненужна загадка около това къде отива или пък си измисляше причини да го прекъсва, или подхващаше скандал, който му губеше часове ценно време. Съзнаваше, че си напомня сам колко го бе измъчвало и изтощавало подобно поведение, защото, откакто бе видял Шарлот в Ланкастър Хаус, тя се вмъкваше в съзнанието му и се изнизваше отново като бездомна котка.
След близо осем часа, седем чаши чай, три отскачания до тоалетната, четири сандвича със сирене, три пакета чипс, една ябълка и двайсет и две цигари Страйк бе платил разходите на всичките си служители, погрижил се бе счетоводителят да получи последните документи на името на фирмата, изчете доклада на Хъчинс за Шмекера и проучи няколко души на име Аамир Малик в киберпространството в търсене на онзи, когото искаше да разпита. В пет часа реши, че го е намерил, но мъжът на снимката беше толкова далеч от „красив“, че реши да прати по имейла на Робин снимките от Гугъл, та тя да потвърди дали този е търсеният от него човек.
Страйк се протегна и прозя, заслушан в соло на барабани от магазина на Денмарк Стрийт, изпълнявано от потенциален купувач. С намерение да се върне горе и да гледа дневника от олимпиадата, включващ бягането на Юсейн Болт на сто метра, тъкмо се канеше да изключи компютъра, когато звънване го уведоми за пристигането на имейл от Lorelei@VintageVamps.com, а темата гласеше просто „Ти и аз“.
Страйк потърка очи с ръба на дланите си, сякаш новопристигналият имейл бе плод на отклонение в зрението му. Но когато отново погледна, той си стоеше там – най-отгоре във входящата му поща.
– О, мамка му – промърмори.
После реши, че и най-лошото да е, трябва да го узнае, и щракна върху него.
Имейлът бе поне от хиляда думи и създаваше впечатлението, че му е отделен много труд. Бе методична дисекция на характера на Страйк в тона на психиатрична експертиза на човек, чието състояние може би не бе безнадеждно, но изискваше незабавна намеса. Според анализа на Лорелай Корморан Страйк бе увредено и дисфункционално човешко създание, стоящо на пътя на собственото си щастие. Причиняваше болка на околните поради изначална липса на честност относно емоциите си. Никога не бе изживявал нормална връзка и когато му се поднасяше такава, той хукваше да бяга. Приемаше за даденост онези, които държаха на него, и вероятно щеше да го осъзнае едва когато удареше дъното – сам, необичан, терзан от угризения.
