Том 5 (Исторически драми) [bg]

най-бедни мои поданици спят

във този час! О, Сън, о, сладък Сън,

любезни наш хранителю природен,

с какво те сплаших, та не искаш вече,

натегнал върху морните ми клепки,

да потопиш ума ми във забрава?

Защо по-често лягаш, сладък Сън,

във димни хижи, върху сламен одър,

приспиван от бръмчащи насекоми,

отколкото в богатските покои,

където под уханни балдахини

зове те отдалече нежен звук?

О, глупав бог, защо си всяка нощ

във смрадната постеля на бедняка

и, изоставил кралския дворец,

превръщаш го във караулна будка,

в тиктакаща кутия на часовник?

Клепачите на мъничкия юнга

залепваш ти високо горе, в коша

на шеметната и скриптяща мачта,

и люшкаш уморения му мозък

във люлката на гневното море,

разклащана от бурите бавачки,

които, намотали за косите

зелените талази, ги закачат

за бягащите облаци, сред грохот,

способен да събуди и Смъртта!

Защо, кажи ми, о, пристрастен Сън,

на мокрото моряче даваш отдих

в тъй страшен час, а в нощи като таз,

в която всяко нещо тук те кани,

отказваш го на краля му? Така е:

спят лошо самодръжците, защото

короните им пречат във леглото!