Съдбовният кораб [bg]

И така. Какво означаваше това за нея? За един измамен момент се запита дали не беше свободна. Ако Вивачия беше щастлива с Уинтроу на борда си, ако беше доволна от Кенит и пиратския живот, какво право имаше тя да я „спасява“ от него? Можеше ли при това положение просто да се върне у дома и да каже на майка си и сестра си, че се е провалила и че не е успяла да намери семейния им кораб? За момент се поколеба върху една по-налудничава идея. Трябваше ли въобще да се връща у дома? Не можеха ли тя, Брашън и Парагон просто да продължат както досега?

Но после се замисли за Вивачия, как се бе оживила под допира ѝ, щом постави последния елемент във фигурата, елементът, който се бе изпълнил с духа на баща ѝ, след като бе починал. Това беше нейно. Не на Уинтроу и със сигурност не на Кенит. Вивачия беше нейният кораб по начин, по който никой друг не можеше да претендира. Ако клюките, които бе чула по-рано, бяха верни и Бингтаун беше обхванат от някакви големи промени, то тогава семейството ѝ се нуждаеше от живия им кораб повече от всякога. Алтея щеше да си я върне. Корабът щеше отново да се научи да я обича, а Уинтроу щеше да се събере със семейството си.

Алтея осъзна, че винеше повече Кайл, отколкото Кенит, за смъртта на екипажа на Вивачия. Верността към семейството ѝ бе задържало тези мъже на борда на Вивачия. Предателството на Кайл спрямо бащините ѝ принципи ги беше убило. Не можеше да скърби за Кайл. Беше причинил твърде много болка на нея и семейството ѝ. Изпитваше съчувствие единствено към Кефрия. По-добре да оплаче смъртта на съпруга си, мрачно си помисли Алтея, отколкото да оплаква един дълъг живот с него.