Гаснещ зрак [bg]

— И точно тук — намеси се с уморен тон Седорпул — се препъваш, историко. Кой е сътворил твореца? Откъде е дошла божествената воля, която е породила божествена воля? Аргументът поглъща собствената си опашка.

— А в онзи мит — каза Райз Херат все едно не беше чул Седорпул, — многото са направени като едно, а едното като много. Тиамата, драконът с хиляда очи и хиляда зъбати челюсти. Тиамата, която прави от своите поданици своята плът. — Замълча, после сви рамене. Твърде много от най-старите сказания отпращат към същите идеи. Бягащите псета ще пеят за Вещицата на огньовете, от чиято утроба е родено всяко дете, докато тя обитава във всяко трепване на пламъка. Отново едно, което е много.

Седорпул изсумтя отвратено.

— Бягащите псета. Бездната да ни вземе, историко, те също така разказват за спящ свят, земя като плът, вода като кръв и всяко същество — само един образ в съня на спящия.

— Неспокоен сън — промърмори Ендест.

— Това, което остава без прецедент — настоя Седорпул, — и каквото трябва следователно да се разгледа като извора на тази новооткрита магия в нашия свят, е Терондай, всечен на пода на Цитаделата. Дарът, даден от лорд Драконъс на Майка Тъма.

Райз Херат погледна замислено пълничкия жрец и забеляза лъскавината на пот на челото и страните му. Ако магията наистина беше дар, то тя не стоеше добре на Седорпул.

— Върховната жрица вярва, че дарът е и неочакван, и нежелан.

Седорпул сви рамене и извърна очи.

След малко историкът се обърна отново към Силхас.

— Милорд. Отговорите трябва да потърсим при Драконъс.

Силхас се намръщи.

— Тогава я прати там.

— На Върховната жрица не ѝ е дадено позволение да влиза в залата и настойчивите ѝ молби пораждат само мълчание.

— Това не ни помага с нищо!

При вика на Силхас другите трепнаха. Освен Ендест Силан, който просто вдигна глава и погледна лорда намръщено.

— Вяра и магия лесно се съчетават — рече той. — Това идва от нуждата за вяра и за ефикасността на тази вяра. Но също така е провал на въображението, в обръщането с лице към едното да застанеш с гръб към другото.

Силхас сякаш изръмжа беззвучно, преди да каже:

— Развий го… по-ясно, жрецо.

— Има една азатанайска статуя — каза Ендест, — намерена в северния край на Общия лес Сурут. Знаете ли я, милорд?

Едва сдържайки нервите си, Силхас кимна рязко.

— Фигура, съставена от лица. По цялото тяло множество лица, всички с упорити, свирепи изражения. Галан ми каза името на тази творба.

— Галан не може да чете азатанайски — изръмжа Седорпул. — Той само си измисля знанията, за да изтъкне по-добре чувството си за превъзходство.

— Как се казва онази статуя, историко.

— Милорд, наричат я Отрицание.

— Продължи.

За Райз Херат Ендест Силан вече изглеждаше стар над годините си, като болен и наближаващ смъртта. Но когато заговори, гласът му беше мек, спокоен, свръхестествено уверен.