И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Сашийн лежеше на леглото в голямата спалня и треперещото й тяло беше завито с измачкани чаршафи. Стаята беше осветена единствено от трептящата синя светлина на езерото от другата страна на извития прозорец. Матриархът имаше треска и дишаше тежко. Лицето й блестеше от пот и беше възпалено, както и ръцете й. Във въздуха се носеше остра миризма на жлъчка.
— Матриарх — поздрави я Спарус и застана до леглото й.
Сашийн примигна, объркана за момент. Тя немощно съсредоточи погледа си върху него.
— Спарус — каза с дрезгав глас и се помъчи да помръдне, но се отказа още след първия опит. — Казаха ми, че не трябва да докосвам никого от страх, че ще прихвана нещо, тъй като организмът ми е отслабнал.
Спарус се поколеба, след това сложи ръка върху нейната. През ръкавицата от овчи черва усети горещината на кожата й. Лицето и устните й имаха леко синкав оттенък. Превръзката на шията й беше покрита с жълти петна.
Докторът се суетеше около нея. С облечените си в ръкавици ръце той провери пулса й и огледа пораженията по тялото й. Когато Клинт дръпна докрай чаршафите, Спарус видя, че краката й са почернели.
Милостива страст! — изненадано си каза той, когато видя колко зле е тя всъщност.
— Какво имате да ми докладвате, генерале?
Той се прокашля иззад маската.
— В югозападната част на града все още има огнища на съпротива. Би трябвало скоро да се справим с тях.
— А Романо?
— Оплаква се, че още не му е позволено да влезе в града с хората си.
— Той знае ли? — прошепна тя и Спарус видя, че дори в сегашното й състояние в нея се надигна гняв.
Сашийн си пое дъх няколко пъти, за да събере достатъчно сили да подхрани гнева си.
— Оставете го да се оплаква. Няма да поема риска да му позволя да влезе в Туме с хората си. Знае, че съм уязвима. Все едно сама да му предложа да извърши преврат.
Спарус се поклони и запази мнението си за себе си. Откри, че му е трудно да я гледа. В ума си вече проиграваше възможните последствия за себе си. С подкрепата на семейството си сега Романо беше най-силният претендент за мястото на патриарх на Ман. Ако Сашийн не се възстановеше, ако умреше тук, в Туме, Романо щеше да се обяви сам за следващия патриарх, какъвто и наследник да посочи тя. Щеше да поиска да ръководи експедиционните сили, за да се окичи със славата на покорител на Бар-Кхос.
Реши, че Романо може да получи експедиционните сили, ако това би означавало, че самият той като архгенерал ще може да се върне в Ку’ос с ненакърнена репутация. Но вече не беше сигурен, че дори това е възможно. Романо можеше да призове за ново пречистване и беше много вероятно Спарус да се окаже начело на списъка.
Мога още сега да му предложа лоялността си — помисли си той и се зачуди на кого би могъл да се довери за изпращането на такова съобщение.
Сашийн наблюдаваше внимателно лицето му.
— Умирам, нали, Спарус?
Тя звучеше като младо момиче, гласът й беше тънък и сподавен.
Само ме вижте. Кроя планове за оцеляването си, докато тя е на легло и едва диша.
— Има надежда — опита се да я успокои Спарус. — Ще ни доставят пресни запаси от мляко.
Главата й се отпусна обратно на възглавниците.
— Тогава ги накарай да побързат. При всяко поемане на дъх усещам, че се влошавам.
Тя наклони глава настрани и проследи как Клинт отваря буркана с главата на Лушън. Спарус видя, че нивото на млякото в него е спаднало до консервирания скалп на мъжа.
— Бъди по-пестелив с него — предупреди го Сашийн, когато лекарят бръкна с малък черпак в буркана.
Клинт се приближи до нея и изсипа в отворената й уста малко от течността. Устните й тутакси почервеняха леко и тя си възвърна малко от цвета на лицето.
— Извади го — нареди тя на лекаря. — Сложи го до мен.
Клинт погледна към Спарус, сякаш търсеше одобрението му. Лекарят извади главата от буркана и я постави върху нощната масичка до матриарха. Очите на Лушън бяха притворени и проблясваха изпод клепачите, сякаш той сънуваше.
— Да поговорим по-късно — тихо каза Сашийн и също затвори очи.
— Да, матриарх — отвърна Спарус, след което се обърна и излезе от стаята, следван от лекаря.
Генералът почувства облекчение, след като напусна помещението.
— Запази състоянието й в тайна — нареди той на Клинт, докато двамата сваляха маските и ръкавиците си. — И не споменавай за отровата.