Открадни си свят [bg]

5.

Изглежда наистина котката бе тази, която познаваше пътя. Защото Инк вече я нямаше, но тя все така тичаше напред, следвана от херувима — надолу из разклонените като лабиринт и неосветени коридори.

Капитан Гилеспи и Джоан куцукаха най-отзад, като се подпираха една на друга. Джоан беше нещастна, а на Гилеспи само й беше студено. Двете бяха покрити със засъхнала, спечена кръв, която не беше тяхна, а на мъртвия фраск. Джоан носеше шлема, а капитан Гилеспи карабината, която бе взела по време на битката, макар да нямаше почти никаква надежда да открият патрони за нея.

Когато насядаха, за да си отдъхнат, черното същество с глас на малко момиче заобяснява:

— Всички сребристи надписи се събират, оформяйки кръг. — По повърхността на миниатюрната летяща чиния се меняха изображения на карти — твърде бързо, за да бъдат проследени. На всяка от тях имаше сребрист отличителен знак.

— Преподобният Арчибалд казваше, че били „пясъчни надписи“ — простена Джоан.

Капитан Гилеспи прокара вдървените си пръсти по бузата й. Имаше чувството, че е навършила хиляда години.

— Преподобният Арчибалд отиде да нахрани фраските — отвърна тя.

Джоан избърса лицето си с опакото на ръката.

— Нали повече няма да срещаме такива чудовища?

Доджър направи гримаса.

— Те са построили това нещо — обясни тя.

Херувимът изучаваше картите.

— „Тя мрежа на паяк над всичко разпъва“ — изрецитира тя. — Как мислите, дали аз не съм паякът? Би било крайно невъзпитано. Хайде — подкани ги херувимът и се издигна към тавана на пещерата, оставяйки да ги обгърне тъмнина.

Продължиха, проправяйки си път през заплетени корени, като подскачаха от една издутина към следващата. Подът се спускаше надолу и същевременно таванът се издигаше. Навлизаха в просторна кухина, която миришеше силно на непознато животно.

— Джоан, Мезенцефаличният Нуклеус — обяви Кстаска. — Изразен мисловен трафик. Наличие на големи аксони. Устойчиви сигнали от Проксима Центавър.