Открадни си свят [bg]

Капитан Гилеспи подуши и изруга полугласно. Откъм тунела се носеше нетърпимата воня на лайна. Въздухът беше влажен и застоял.

— Ще ви следвам с моето темпо — чу тя гласа на Кстаска. Джоан вече беше зад нея и я докосваше.

Двете жени запълзяха напред, като се изправяха на четири крака там, където имаше възможност. Нищо — нито тишината, нито атмосферата, вещаеща смърт, би могло да прогони страха от очакваната среща с някое зъбато чудовище, перк или фраск, или разбесняла се котка, която да ги пресрещне от противоположната посока. Капитан Гилеспи притискаше карабината под мишница и се стараеше да държи цевта пред себе си. Съмняваше се, че оръжието е в състояние да задържи дори за секунда евентуален противник, но все пак така се чувстваше по-сигурна.

Натъкваха се само на скелети и на мумифицирани перкски трупове. Между краката й премина извит змийски гръбнак и прешлените я одраскаха болезнено.

Не след дълго вече бяха навлезли надълбоко в катакомбите под Замъка. Въздухът беше изпълнен със статично електричество. Космите по ръцете на Джоан настръхнаха. Тя ненавиждаше заобикалящата я матрична стена. Струваше й се, че вибрира постоянно — може би се приближаваха към някакъв заровен генератор. Джоан бе толкова изтощена, че спря и подпря чело на пода. Почувства приятна хладина — готова бе веднага да заспи, пък дори ако проспи Пристигането. Ала вдигна глава и продължи да пълзи.

Внезапно Доджър спря и Джоан, която я следваше по петите, се блъсна в нея.

— Ето я. — Тя надничаше през една цепнатина. — Ела тук. — Мястото едва стигаше да се притиснат двете. Джоан различаваше с мъка лицето на Гилеспи. Светлината се процеждаше през цепнатината.