Открадни си свят [bg]

Капитан Гилеспи държеше Анджела на мушката на празното си оръжие, скрила с пръст червения индикатор. Същевременно се оглеждаше за четящо устройство или корабна пластина.

Анджела не й обръщаше никакво внимание. Тя посочи ръката на Джоан — беше харесала татуировките й.

— Свещената мрежа… — промълви тя.

— Предполагам, че става дума за някакъв вид мисловен блок — обади се отново Кстаска. — Нарушение на концентрацията. Но изглежда съм я подценила. Ще трябва да повикаме специална инженерна група, за да разглоби всичко това — преди да го е направила полковник Старк. Защото ако тя цъфне тук — спукана ни е работата.

Името Старк не говореше нищо нито на Гилеспи, нито на Джоан. Двете разглеждаха пултовете и безумно сплетените кабели.

— Какво е това? — попита капитан Гилеспи, Херувимът се беше обърнал с гръб към тях и разглеждаше някакъв страничен пулт.

— Уф — изпъшка тя. — Джоан? Ще ми помогнеш ли — искам да се пресегнеш тук.

Джоан погледна накъдето сочеше Кстаска — към сенчестата вдлъбнатина в матрицата над рамката на пулта. Тя приклекна между провисналите жици, изправи се на пръсти и пъхна ръка във вдлъбнатината. Ръката й се натъкна на тънка черна пластмасова плочка, без надписи върху нея, която приличаше на индустриална информационна касета. Херувимът вероятно бе използвал рентгенови лъчи, за да я открие. Джоан й я подаде.

— Не — поклати глава Кстаска. — Ти я носи. Никой не знае коя си. И да не я изгубиш — добави тя.