Открадни си свят [bg]

От времето на „Палестрина“ никой не бе виждал толкова роботи събрани на едно място, колкото имаше днес в Първата Междузвездна църква на Христос Силиконит. Пътни валяци и автоматични сонди, подвижни дъскорезачки и бойни симулоиди, всички подредени в стройни, геометрични редици покрай олтара. В режим „готовност“ с тихо и сладникаво бръмчене, те очакваха благословията на Йерофант и покръстването с масло.

— Gaudeamus automata — пропяха хиляди гласове. — Nunc hic sumus dedicata.3

Кръв и плът също имаше на церемонията: репортери, протестиращи и последователи на Силиконитското учение. Всички бяха изненадани от огромното стълпотворение на машини. Непрестанно никнеха нови и нови теории за това, къде са се крили досега и защо се появяват точно в този знаменателен момент.

Много от зяпачите носеха маски заради изгорелите газове във въздуха. Маските им бяха украсени с рисунки на животни и насекоми, андроиди и херувими. Всичко това напомняше по-скоро на карнавал, отколкото на религиозно шествие. Жабешки мутри вдигаха пред себе си фотоапарати, игуани размахваха лозунги. Най-отзад, близо до входа, стоеше, скръстил ръце, мускулест мъж в черна риза с къси ръкави и следеше за реда зад маска на птича глава.

Надвесен от амвона, Йерофант оглеждаше присъстващите с неприкрито от маска лице. Ръцете, които вдигна бавно нагоре, бяха чисти, с грижливо подрязани и изпилени нокти, найлоновото му наметало хвърляше ослепителни отблясъци. Небесата, които той призоваваше, бяха черна пустош, разделена на еднакви по размер кубове с мрежа от сребристи линии. Осите на мрежата чезнеха в безкрайността, ала въпреки това линиите бяха номерирани, а мястото на кръстосването им символизираше пречистването на душата. Около сградата на църквата висяха огромни, почти абстрактни изображения на Тайнствената жена. Трудно беше да се установи със сигурност дали силиконитите й се прекланят като на светица, или жадуват да й направят дисекция. Може би когато си прекрачил някаква определена граница, това вече няма значение.