Открадни си свят [bg]

— А сега си вдигни ръцете — произнесе тя, толкова силно и неочаквано, че Джоан подскочи. — Излез от мрежата, ако обичаш. Отдалечи се. Бавно. Зная колко си бърза, затова ще те помоля да позабавиш темпото. Не, не бива да докосваш нищо.

Жената стоеше права. Тя се извърна покорно. Беше по-слаба от капитан Джут и няколко години по-възрастна. Лицето й имаше същата структура като това на Табита. Същата кожа, подобна прическа, която обхващаше лицето й като тъмна, къдрава сфера.

— Коя си ти? — попита капитан Гилеспи.

— Това е С-с-видетелка на Светия гроб на Р-азширената Невро-сфера — произнесе с пресипнал глас жената.

Истински мрежоманиак. Джоан ги познаваше добре. Такива се навъртаха край космопортовете и влаковите гари — бяха нещо като постоянно присъствие, навсякъде, където хората са в движение. Вдигнали длани нагоре, те ги пресрещаха с молитвите си за мир и любов, впускаха се да им обясняват всеобщата взаимовръзка. Достатъчно бе да забавиш крачка дори за миг и те вече ти тикат в ръката евангелистки софтуер и същевременно засмукват дребните ти мангизи.

— Как се казваш? — попита я Джоан.

— Това тяло се нарича Анджела. Което означава П-пратеник.

Дори гласът й беше досущ като на Табита, помисли си Джоан. Може би очите й бяха различни. И челото й бе малко по-закръглено.

— Кой друг е с теб? — попита капитан Гилеспи.

— Н-никой.

Гилеспи махна към скупчените машинарии.

— Какво е това?

Зад тях се разнесе подозрителен шум. Джоан подскочи уплашено и се обърна, очаквайки да види перки.

В цепнатината се появи Кстаска и пропълзя вътре. Тя се огледа и въздъхна:

— О, Боже мили…

Капитан Гилеспи посочи мрежата.

— Ей там я открихме.

След херувима през отвора надникна и котаракът Один и облиза мустаци, сякаш бе видял нещо апетитно.

Джоан изтича и вдигна Кстаска, сякаш беше малко дете, което не може да ходи. Оказа се необичайно тежка.

Тайнствената жена Анджела ги наблюдаваше. Не изглеждаше изненадана от появата на отрочето на серафимите.

— Твърди, че била пратеник, но изглежда не носи никакво послание — Джоан запозна накратко херувима с развитието на обстановката. — Мислехме, че е свръхбърза, но това изглежда е минало.

— Защото си е изпълнила задачата — обясни Кстаска — и ресурсите й са изчерпани. Може ли да говори? Говори, пратенико.

Анджела отвори уста, но отвътре не излезе нито звук. Усмихна им се със странна, колеблива, съчувствена гримаса.

— Тя заеква — прошепна тихо капитан Гилеспи.

— Защото процесорът й е изгубил синхрон с говорния апарат. Предполагам, че отдавна не е разговаряла с никого. Сложи ме в мрежата, ако обичаш.

Джоан положи херувима в противошоковата пилотска мрежа. Кстаска не беше толкова заинтригувана от променената, отчуждена Анджела, колкото от нейната причудлива, сглобена от различни части машина. Тя се изтегна по гръб, размърда мъничките си ръце и протегна напред опашката с инструментите.