Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Извинете за безпокойството, момчета и момичета — заяви им строен офицер с бричове и високи тесни ботуши. Тя стоеше пред тях, опряла ръце на хълбоците.
— Ще ви е нужна цяла нощ, докато се освободите от въжетата — обясни им сър Топас, когато приключи и с последния възел. — Дотогава ще бъдем в другия край на кораба!
— Ще откараме тази храна на хора, които наистина се нуждаят от нея — спомена една от жените и шляпна с длан каросерията на камиона. — Името ми е Луцифер — представи се тя. — Томбоси! — изкомандва и останалите се изпънаха.
Луцифер се метна в кабината, включи на задна и подкара тежкотоварния камион към близкото разклонение, където Аук стоеше на пост върху една скала. Цялото нападение бе отнело не повече от две минути.
— Довечера в Плиткото гърло ще има празненство! — викна радостно сър Топас на Аук. Сър Топас се бе присъединил към томбосите още при първата си случайна среща с тях. Заради мигове като току-що отминалия беше готов да забрави целия си предишен живот и да се изпълни с гордост от занятието, на което се бе посветил изцяло. Той погали нежно татуировката на ръката си и въздъхна, преизпълнен с вяра в каузата, за която се бореха. Добре, че го стори, защото това бе последната възможност в живота му. В следващия миг отзад го прониза ослепителен лъч от висококонцентрирана енергия на енергийна пика, която проникна точно под лявата му лопатка и изпепели сърцето. Неръкоположеният рицар се изтърколи, без да произнесе звук, от кабината на набиращия скорост камион.
Цял отряд червени барети се втурна да преследва отвлечения камион. Гонеха го с хвърчила, на мотоциклети и на крак, но накрая го изгубиха долу при Водовъртежната улица, където изникнаха неочаквани пречки.
Кралица Марджъри Фоксборнска получи трупа на контрабандиста от хайката на червените барети и нареди на Лора Овърхед и госпожица Кътбертсон да го отнесат във Висящите градини, където заседаваше Най-добрия съдия.
— Нека им бъде за урок! — заяви кралицата. — Да видят тези бандити, че не си поплюваме с тях!
— Само че на мен ми се повръща — оплака се госпожица Овърхед, опитвайки се да не гледа към обгорения труп под покривалото.
— Дишай дълбоко и си мисли за справедливото възмездие, Лора — посъветва я госпожица Кътбертсон.
Най-добрия съдия се бе наместил в резбовано кресло, покрито с безброй възглавнички. Беше скрил голяма бутилка в един от джобовете си и непрестанно си мислеше за нея. На главата му имаше смешна перука от палернианска вълна.
Той удари с чукчето по масата, като едва не тресна старши писаря по главата, и втренчи обвиняващ поглед в проснатото тяло.
— Всички лица, мъртви над десет-десети, незабавно да напуснат съда — разпореди се той.
— Милорд, моят клиент е мъртъв повече от десет-десети! — възрази защитникът. — Бих си позволил дори да отбележа, че той е необратимо мъртъв.
— Тъкмо удобен момент да приключим с него. Име?
Никой не го знаеше. Настъпи неловко мълчание.
— Подсъдими — избра моментът, за да се намеси старшият писар, — ако отказвате да отговаряте на въпросите на съдията, ще бъдете лишен от правото да участвате лично в процеса.
Сега вече избухна всеобщ смях.
— Ваша чест, но той е мъртъв! — подвикнаха мнозина.
— Зная. И сам го виждам — ядоса се съдията.
— Той е томбос, ваша чест — обясни шерифът и вдигна дясната ръка на трупа, за да могат всички да видят татуировката му.
— Хубаво, ще го наречем Томбо Еврона — реши съдията и си намести перуката. — Писар, прочетете обвинението.
— Томбо Еврона — зачете старшият писар, — обвинявате се в това, че днес предобед, в съучастие с други неизвестни престъпни лица и чрез употреба на незаконно притежавано огнестрелно оръжие сте завладели и отклонили от предварителния маршрут камион с „чили кон карне“, собственост на хранителна верига „Текунак“, с намерението да лишите трайно законните му притежатели от прекарваната вътре стока и да нанесете ущърб на Кралица Фоксборнска и жителите на нашата община.
— Виновен! — ревнаха в един глас присъстващите.
— Не ви чувам! — викна им съдията.
— ВИНОВЕН!
— Призовете главното веществено доказателство — чилито! — нареди Най-добрия съдия.