Открадни си свят [bg]

В таламуското бюро лейтенант Риков следеше двете малки, фигури на екрана. Значи канфайците, съобразно информацията, събрана от техните антични инструменти и писания, вярваха, че корабът ги е отвел при предварително зададената цел. Доста сходно с това, което твърдеше капитан Джут при последното си объркано изказване. Полковник Старк няма да остане никак доволна, че Спинър се консултира с медиуми, помисли си Риков. Още повече без да иска съгласието й. Нищо чудно да реши, че е време да го смени е някой по-надежден, като лейтенант Риков например.

— Може би сме били подведени от отмъстителни призраци — обясняваше сивокосата жена на мъжа с очилата. — И тогава единствената вярна карта ще се окаже бял лист хартия.

На другия екран същият мъж пак триеше очилата си, но в по-малка стая, където стоеше прав. Това бе по-ранен запис. Лейтенант Риков проиграваше отново момента, когато първият офицер най-сетне бе решил да признае некомпетентността си пред капитана.

— Ако това е Алфа Центавър — обясняваше й той, — къде тогава е Проксима?

Полковник Старк се бе смяла с глас, когато видя изражението върху лицето на капитан Джут. Беше накарала да й го покажат на максимално увеличение, а след това поиска записа, за да го пусне по време на следващото съвещание.

— Някой виждал ли е как пребледнява черна жена? — беше ги попитала тя.

Лейтенант Риков опипа замислено брадичката си. Дали това, което улавяха уредите, беше Проксима? Сватбено пътешествие с нетрениран екипаж. Кой би могъл да знае със сигурност? Ами ако корабната личност греши и те са се материализирали насред някоя система, гъсто заселена с фраски? Колко ще издържат? Капралът прекъсна тревожните мисли на Риков, обявявайки за появата на агент Е.