Открадни си свят [bg]

В парцаливия си гофриран костюм и заметната отгоре инфомрежа Калико се катереше, полюшвайки се, нагоре по кабелите, следвайки децата от неговия клас. Днес се бяха събрали около двайсетина и той им обеща да ги отведе при изоставената алея. Някои от тях бяха едва на пет или на шест и ужасно немирни. Все деца, които не познаваха значението на думата страх, с наострени уши и огорчени, мъдри очи. Тези, които можеха да се катерят по-добре, помагаха на останалите, с по-малко развитите крайници. Мъничките им кафеникави нокти и острите зъбки бяха в състояние да разкъсат всеки разсеял се за секунда плъх, а по-дребните мишки биваха поглъщани цели.

— Следващото разклонение надясно — извика Калико. — Надясно, Гоб, тъпчо! Ей, някой там да му покаже къде е дясно!

Обитателите на Лайняния улей по правило живееха в малобройни, сплотени семейства. Калико положи значителни усилия, за да убеди родителите да откъснат поне за малко децата от постоянните им занимания, а именно събиране, разпределяне и сортиране на боклуците.

— Може би никога няма да се научат да четат — заяви им той, — но поне трябва да имат обща представа как да хакват системата.

Възрастните го погледнаха с нескрито презрение, когато им съобщи, че ще ги води в алеята. За тях там нямаше нищо интересно. И да е имало някога, отдавна е било „оглозгано“, както се казваше по тези места. Но те се заслушаха, докато Калико разказваше, как с помощта на негови приятели успели да задействат локалната мрежа на алеята, а когато узнаха, че там има напълно изправна видеосистема, взеха да кимат ентусиазирано. Всички помнеха видеото. Филмите. Хора, които се преследват, взривове. Улици на планети, отворени нагоре към небето, което беше съвсем истинско, а не нарисувано. Странно, колко бързо ги бяха забравили.