Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
А търговията процъфтяваше — разменяха се части от брони, флакони с лекарства, снимки на Тайнствената жена, великолепно изработени карти. Подготовката за Сближаването беше в пълен ход. Мнозина ходеха постоянно облечени в скафандри или камуфлажни дрехи за партизанска война в джунглата, влачеха със себе си пакети с неприкосновен запас, сгъваеми колела и брадви. Двама мъже твърдяха, че са единствените оцелели от експедицията на Ксавир. Те чукаха от врата на врата и просеха храна.
Транспортните агенции не можеха да спуснат кепенци от работа. Дори томбосите слязоха в града, където минувачите се отдръпнаха към стените, докато крачеха по улицата. По очите и израженията на лицата им личеше, че са чули слуха.
Всички бяха чули слуха той растеше и се уголемяваше като снежна топка надолу по склона. Никой не признаваше, че му е повярвал, но всички го повтаряха — слуха, че звездата, към която се приближават, не е Проксима Центавър.
Луцифер се вслушваше във всички нюанси на слуховете, както веспанец дочува промените в тоналностите на тунелните ветрове. Изслуша и този, а след това го остави да я подмине, сякаш бе подхванато от вятъра листо. Този слух бе породен от страха. Капитан Джут не би допуснала да се изгубят в космоса.
Всъщност томбосите бяха повикани от една алтецианска група. Изглежда Марджъри Гудселф се опитваше да им открадне нещо.
— Къде е тази жена? — обърна се Луцифер към момчето, което дойде да ги повика.
То посочи с две ръце към тълпата.
Луцифер даде знак на Кришна и Аук, които стояха от двете й страни, да проправят път в тълпата. Вече дочуваше плачливите гласове на алтецианите, които протестираха на висок глас и покашляха развълнувано. Кришна и Аук тръгнаха напред, пробивайки й път през множеството, и й осигуриха видимост към веспанците и техните превозни средства. Рошави търговци виреха брадички и въртяха развълнувано муцуни, докато мъже, облечени с дрехи в цветовете на карти за игра, ги побутваха с ножици за подрязване на жив плет.
Луцифер спря и направи предварителна оценка на ситуацията.
По някакъв начин алтецианите се бяха сдобили с фургон, пълен догоре с персонални рециклатори, предназначени за ползване от хора. Наобиколилата ги тълпа смяташе, че трябва да им ги раздадат незабавно, при това без никакво заплащане.
— Въз основа на предоставената ми от канцлера на Фоксборния власт — говореше мъж с натруфена синя шапка, докато веспанците го заглушаваха с презрително дюдюкане — обявявам товарът за конфискуван. — Той наведе рязко глава, за да избегне хвърлената по него керемида. Зад гърба му вече товареха пластмасови чували на кралската каляска.
Застанала права в каляската, кралицата на Фоксборния се извисяваше с цяла глава над канцлера. Къдриците се спускаха немирно под короната и се разсипваха по раменете й. Лицето й беше оранжево, с черни вежди и алени устни, обеците на ушите й бяха едри колкото сливи. В едната си ръка стискаше кралския тризъбец.
— И нито един не оставяйте — нареждаше тя. — Пренесете всичко тук, в нашите светлейши крака. О, Божичко всемогъщи!
Каляската сияеше от великолепие. Беше изработена от автомобилна ламарина и украсена с плячкосани вещи, гранитни плочи и зейнали черепи на незнайни зверове.
Подозрително бе отсъствието на прословутите фоксборнски червени барети, почетната гвардия и охрана на кралицата. Дали бяха някъде зад тълпата, далече от церемониалностите на този официален момент на конфискация? Или причината бе друга — например внезапна и неочаквана промяна в разпределението на силите. Луцифер не знаеше отговора. И все пак кралица Марджъри бе заобиколена от няколко свирепи на вид, но измършавели от глад кучета и дузина полуголи космати младежи с изрисувани лица, въоръжени с разнообразни електрически инструменти. Двама от тях тъкмо бяха заловили в тълпата жената, запратила керемидата.
Моментът изглеждаше удобен за намеса. Луцифер кимна на Малък Мохо и скочи върху бронята на близката кола. Тя зае поза — със скръстени ръце и вирната глава — изчака другите да я забележат и бавно посочи към Ангуларния тунел.
— Вървете си у дома, кралице Марджъри. Властта ви не се простира дотук.