Драконите на сломеното слънце [bg]

Силван отново започна да се оглежда в огледалото. Беше като омагьосан от новото облекло и новия си вид. Бе чист, с напарфюмирана и сресана коса, а по пръстите му проблясваха скъпоценни камъни. Вече не го хапеха бълхи и гърбът му не беше схванат от лежане на твърдата скала. В сърцето си се закле никога повече да не води такъв живот. И дори не забеляза, че при споменаването на регента, лицето на Кайрин стана мрачно.

Безрадостното настроение на братовчед му се задълбочи още повече, когато младият крал продължи:

— Като заговорихме за Глокъс, не намираш ли, че е наистина забележителен? Върши задълженията си на регент изключително добре. Допитва си за мнението ми по всички въпроси. Трябва да ти призная, братовчеде, че в началото бях леко отблъснат от генерал Конал и предложението му Водачите на Дома да назначат регент, който да ме наставлява, докато достигна необходимата възраст. Нали разбираш, по стандартите на Квалинести вече съм достигнал зрелостта си.

Изражението му стана твърдо:

— И определено съм решен на всичко, но да не се превърна в кукла на конци, както клетия си братовчед Гилтас. Както и да е. Регент Глокъс ми даде да разбера, че не той ще управлява вместо мен. Просто ще играе ролята на съветник, за да могат желанията и заповедите ми да придобиват възможно най-омекотен вид.

Кайрин мълчеше. Той огледа стаята, сякаш се чудеше дали да предприеме онова, което е замислил. Сетне пристъпи по-близо до Силван и каза тихо:

— Мога ли да предложа Негово величество да освободи прислугата?

Кралят се взря в него учудено и с внезапна подозрителност. Глокъс го беше предупредил, че Кайрин също има определени апетити към трона. Ами ако в думите му се криеше опит да го улови в капан — сам и безпомощен?

Той огледа братовчед си. Кайрин имаше слабо и деликатно телосложение. Ръцете му не приличаха на ръцете на войн. После сравни себе си с него и откри, че е много по-загрубял и мускулест. Събеседникът му не носеше оръжие. Едва ли щеше да представлява някаква заплаха.

— Много добре — кимна и нареди на слугите, които тъкмо почистваха стаята и подреждаха дрехите му за бала в негова чест същата вечер. — Ето, братовчеде. Сами сме. Какво толкова имаш да ми казваш? — Гласът на Силван бе станал студен.

— Ваше величество, братовчеде — заговори искрено Кайрин, като все така не повишаваше глас, въпреки че освен тях в голямото отекващо помещение нямаше никой друг. — Дойдох тук с една-единствена цел и тя е да ви предупреди за този Глокъс.