![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм този, за когото се представям — заяви твърдо Силваношей, обиден от намека, че е възможно да не е Каладон и че вероятно няма никакво значение, защото така или иначе ще го приемат за такъв. — Аз съм внукът на Лорак Каладон. Аз съм син на Алхана Звезден Бриз. — Произнесе последното име отчетливо, знаейки много добре, че не бива да казва на висок глас името на някой, който е обявен за мрачен елф.
Но ето че към него се приближи елф, по-красив от всеки друг, който Силваношей някога бе срещал. Непознатият носеше бяла мантия и се взираше в него внимателно.
— Познавах Лорак — рече най-сетне елфът. Гласът му бе тих и мелодичен. — Това наистина е неговият внук. Не може да има съмнение. — Той се наведе напред и целуна младежа по двете бузи. Вгледа се в генерал Конал и повтори: — Не може да има никакво съмнение.
— Кой сте вие, сър? — попита замаяно Силваношей.
— Името ми е Глокъс — каза елфът и се поклони ниско. — Назначен съм за регент, за да бъдат първите ви дни на трона по-леки. С разрешението на генерала, съм готов да се разпоредя да бъдете коронясан още утре. Хората очакваха дълго този радостен ден. Не трябва да ги караме да чакат повече.
Силван лежеше в леглото, същото легло, в което някога бе лежал и крал Лорак. Орнаментираните му стълбове бяха изработени от сплетени злато и сребро така, че да наподобяват увита лоза, декорирана с цветя, оформени от искрящи скъпоценности. Напълненият с лебедов пух дюшек бе покрит с чаршафи, напръскани с лавандула. Аленочервената покривка за легло го предпазваше отлично от нощния студ. Таванът над него бе направен от кристал. По този начин можеше просто да лежи и всяка нощ да дава аудиенция на луната и звездите, додето надничат уважително в спалнята му.
Силваношей се засмя съвсем тихо заради чистото удоволствие, което изпитваше в момента. Може би трябваше да се ощипе, за да се събуди от този прекрасен сън, но реши да не рискува. Ако сънуваше, бе най-добре никога да не се буди. Да не се буди, за да открие, че се намира в някоя усойна пещера с нищо друго за ядене освен сушени горски плодове, престояли сухари и солена вода. За да вижда как в краката му, пронизани от стрелите на великаните, падат войни-елфи. Да не се буди. Никога. До края на живота си.
Изпитваше глад, прекрасен глад, понеже знаеше, че може да го утоли. Представи си какво ще нареди да му донесат за закуска. Сладки с мед, може би. Захаросани розови листчета. Крем, поръсен с мускатово орехче и канела. Можеше да има каквото си пожелае и ако не го харесаше, нищо не му пречеше да го върне, за да поиска друго.
Той мързеливо протегна ръка към сребърното звънче, стоящо върху изработената от злато нощна масичка с намерението да повика слугите. Зачака ятото от прислужници да наводни спалнята, да го вдигне от леглото, да го изкъпе, да го облече, среше, напарфюмира и отрупа със скъпоценности за предстоящата коронация.
Лицето на Алхана Звезден Бриз, неговата майка, още веднъж се яви в съзнанието му. Желаеше й най-доброто, но това беше неговият сън — сън, в който тя нямаше място. Беше постигнал успех там, където тя се бе провалила. Щеше да съгради отново онова, което тя бе направила на парчета.
— Ваше величество. Ваше величество. Ваше величество.
Елфите от Дома на Прислужника се поклониха ниско пред него. Той им благодари с очарователна усмивка и им позволи да оправят възглавницата и завивките му. После седна в леглото и отпуснато зачака да разбере какво ще му донесат за закуска.
— Ваше величество — произнесе елфът, когото регент Глокъс бе назначил на служба като камерхер. — Принц Кайрин чака отвън, за да поднесе почитанията си за деня.
Силваношей се извърна от огледалото, в което тъкмо се наслаждаваше на новата си премяна. За да подготвят церемониалните шапка и мантия на новия крал, шивачките се бяха трудили през целия вчерашен и по-голямата част от днешния ден.
— Моят братовчед? Моля, въведете го без повече бавене!
— Негово величество никога не бива да казва „моля“ — смъмри го с усмивка камерхерът. — Когато Ваше величество иска нещо, нека просто го изрази, а ние ще го изпълним.
— Да, добре. Благодаря ти. — Силван осъзна втората си грешка и се изчерви. — Предполагам, че не бива да казвам и „благодаря“, нали?
Камерхерът поклати глава и излезе през вратата. Няколко секунди по-късно се върна, придружавайки млад елф, може би едва с няколко години по-възрастен от самия Силван. Двамата се бяха срещнали за съвсем кратко малко по-рано същия ден. Младежите се заоглеждаха внимателно в търсене на някакви външни признаци за родството помежду им. Изглежда и двамата успяха да открият търсеното, защото съвсем скоро погледите им станаха приятелски.