Драконите на сломеното слънце [bg]

В небето над Квалинести пропълзяха облаци и закриха слънцето с разплутите си тела. После заръмя.

През същата тази сутрин слънцето, което бе изгряло над главата на Гилтас, грееше и за неговия братовчед Силваношей. Той също не бе спал цяла нощ, но за разлика от Гилтас, не се боеше да посрещне утринта. Силваношей очакваше новия ден с нетърпение и радост, които през цялата нощ го държаха в омая и невяра.

Защото през деня Силваношей щеше да бъде коронясан и провъзгласен за Говорител на Звездите. През същия този ден, отвъд всяка надежда и всяко очакване, той щеше да бъде наречен владетел на своя народ. Щеше да успее в онова, което неговите родители толкова силно бяха желали, но без да сполучат да превърнат мечтите си в реалност.

Събитията се развиваха толкова бързо, че младежът не успяваше да ги следва. Той затвори очи и всичко отново се разигра пред очите му.

Когато предния ден двамата с Ролан пристигнаха в покрайнините на столицата Силваност, бяха посрещнати от група елфи-войни.

— Дотук с моето възкачване на престола — измърмори Силваношей, по-скоро разочарован, отколкото изплашен.

Елфите измъкнаха мечовете си и младежът се приготви да умре. Зачака. Без всякакви илюзии, невъоръжен. Най-малкото щеше да посрещне смъртта с достойнство. Нямаше да се бие срещу собствения си народ. Щеше да остане верен на заръките на майка си.

За негова изненада войните вдигнаха мечове, но за да нададат радостни възгласи и да го обявят за Говорител на Звездите и свой крал. Това, осъзна младежът, не беше екзекуторски отряд, а почетна стража.

Доведоха дори кон, който да възседне — красив бял жребец. Той се метна на седлото и влезе в столицата като победител. По улиците го посрещаха редици от елфи, махаха му и радостно му хвърляха цветя, додето те не покриха паважа като благоуханен килим.

Войниците маршируваха от двете му страни, за да отблъскват тълпата. Силван помахваше с една ръка. В този момент мислеше за майка си и баща си. Това вероятно бе най-съкровената мечта на Алхана. И тя бе отдала живота си, за да я изпълни. Дали сега не го наблюдаваше от мястото, където отиваха мъртвите? Дали не се усмихваше от щастие? Младежът можеше единствено да се надява, че е така. Вече не й се сърдеше. Беше й простил. И вярваше, че тя също му е простила.

Парадът завърши пред Кулата на звездите. Тук го посрещна висок и строг на вид елф с посивяващи коси, който се представи като генерал Конал. После генералът представи племенника си Кайрин, който — откри със задоволство Силван — бе негов братовчед. След това Конал представи един по един и Водачите на Дома, чиято задача бе да установят дали Силваношей наистина е внукът на Лорак Каладон (никой не спомена името на майка му), а следователно — законен наследник на трона на Силванести. Последното, увери го генералът, когато за миг останаха насаме, беше чиста формалност.

— Хората искат своя крал — каза Конал. — Водачите на Дома са готови да повярват, че си онзи, за когото се представяш.