Драконите на сломеното слънце [bg]

— Но какво ще правим, ако все пак го открият? — попита Гилтас. — Могат да използват тунела, за да нахлуят право в Торбардин.

— Не и преди да го срутим върху главите им — отвърна безцеремонно джуджето. — Както и върху собствените си глави, но се надявам по-голямата част от нас да успеят да се спасят.

— Научавам все повече и повече за рисковете, които поемате — произнесе с уважение младежът. — И не виждам начин, по който да изразя благодарността си.

Тарн Гръмогранит махна с ръка, за да отклони думите му. Явно се чувстваше неловко. Гилтас побърза да смени темата.

— Колко тунела предвиждате?

— Ако имаме време, ще бъдат три — отговори джуджето. — До този момент разполагаме само с един. Съвсем скоро ще можеш да започнеш евакуацията на част от хората си. Не твърде голяма част, понеже стените все още не са правилно укрепени, но ще се справим някак. Колкото до другите тунели, за тях ще ни бъдат необходими още два месеца.

— Да се надяваме, че все още разполагаме с това време — произнесе тихо Гилтас. — Междувременно в Квалиност наистина има и такива, които не са в особено приятелски отношения с Рицарите на Нерака. Наказанията, които рицарите налагат, са бързи и жестоки. И най-малкото нарушение на някой от неизброимите им закони води до затвор или смърт. С помощта на тунела ще спасим онези, които иначе не биха имали никаква друга възможност… Кажи ми, тане — попита той, понеже, макар да знаеше отговора, искаше да го чуе сам. — Ако се наложи, ще успеем ли да евакуираме целия Квалиност през този тунел?