Драконите на сломеното слънце [bg]

Гилтас тръгна по дължината на червея, докато най-сетне стигна до главата му. Създанието нямаше очи, понеже не се нуждаеше от такива, след като прекарваше живота си заровено под земята. От главата му се подаваха два огромни рога. Джуджетата бяха прехвърлили през рогата кожен хамут. Малко по-назад, в голяма кошница, привързано за тялото на червея, седеше джудже-водач, което опъваше юздите на хамута и насочваше главата на създанието в нужната посока.

Червеят явно дори не подозираше, че джуджето е там. Единствената му мисъл беше насочена към храната. Той повръщаше някаква течност върху скалата — течност, която вероятно беше вид киселина, защото камъкът моментално започваше да цвърчи и съска под нея. В същия момент от скалата се откъртиха няколко големи парчета. Червеят отвори паст, сграбчи едно от парчетата и го погълна.

— Изключително! — произнесе с толкова категоричен тон Гилтас, че върховният тан и заобикалящите го джуджета едва не се разтопиха от благодарност и задоволство.

Имаше една-единствена спънка. Докато червеят поглъщаше скалата пред себе си и се промъкваше все по-напред, тялото му се извиваше и огъваше така, че цялата земя трепереше. Джуджетата очевидно бяха навикнали на усещането и се разхождаха насам-натам с походката на стари морски вълци. Гилтас и Кириан обаче все още изпитваха трудности да стоят на краката си и често се препъваха един в друг или политаха към стената в търсене на опора.

— Мрачните рицари ще забележат поне това! — отсъди тя, като се опитваше да надвика шума от раздробяването на скалите и шумните викове и псувни на джуджетата-водачи. — Обзалагам се, че когато леглото на Медан започне да подскача из спалнята и се чуят крясъците им, наместникът ще заподозре все нещо!

— Тарн! Това треперене и този трясък! — извика Гилтас в ухото на тана. — Не можете ли да го приглушите по някакъв начин? Ако не го чуят, мрачните рицари със сигурност ще го усетят!

Джуджето поклати глава:

— Невъзможно! — кресна в отговор. — Погледни го от добрата му страна, момко. Червеите са далече по-тихи от бригада джуджета, въоръжени с чукове и длета!

Младежът беше скептичен по въпроса. Тарн им даде знак с ръка и те го последваха обратно назад по тунела, за да оставят по-голямата част от работата и грохота зад гърба си. Когато отново се изкачиха по стълбата и излязоха в нощта, откриха, че е станало малко по-светло отпреди. Скоро щеше да настъпи зората. Гилтас трябваше да потегля.

— Идеята ми е да не копаем под Квалиност — обясни върховният тан, докато влизаха обратно в „Гаврътни и се оригни“. — Сега сме на около четиридесет мили от града. Ще копаем, докато достигнем на пет мили от границите на столицата. Напълно достатъчно, за да сме сигурни, че Рицарите на Нерака няма да заподозрат какво сме намислили. Пък и така шансът да открият входа към тунела ще бъде по-малък.