Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Той се приведе на седлото и дълго време се смя. Наслади се докрай на освободеното напрежение, преди да се изправи на седлото и да се обърне към мен. На просветляващото небе вече виждах лицето му, по което бяха изписани изтощение, напрежение и веселие. Драскотините по бузата му чернееха в сумрака.
- Хареса ми! Сасенак - рече ми той почти бездиханно, - нямаш представа колко ми хареса. Беше толкова... Боже, беше прекрасна. Бях толкова ядосан, а ти така се бори с мен. Омразна ми беше мисълта да те нараня, но и толкова исках... Исусе. - Той потърка нос. - Да. Да, хареса ми. Но пък ти може да си ми благодарна, че упражних въздържание.
Отново се ядосвах. Бузите ми пак се загряваха в студения утринен въздух.
- Въздържание бил упражнил? На мен ми се стори, че си упражняваше по-силната лява ръка. Почти ме осакати, арогантно шотландско копеле.
- Ако исках да те осакатя, сасенак, щеше да разбереш - отвърна той сухо. - Но имах предвид, че се въздържах след това. Спах на пода, ако помниш.
Изгледах го с присвити очи, дишайки през разширени ноздри.
- Значи това ти е било въздържанието, така ли?
- Е, мислех, че не е правилно да те подмятам в това състояние, колкото и да исках. А исках - добави през смях. - Ужасно изпитание за естествените ми инстинкти.
- Да ме подмяташ? - попитах, разсеяна от израза.
- Не бих го нарекъл „правене на любов“, предвид обстоятелствата, не мислиш ли?
- Както щеш го наричай - казах с равен глас, - добре, че не си опитал, иначе щяха да ти липсват важни части от анатомията.
- И това ми хрумна.
- Ако смяташ, че ще ти ръкопляскам, защото си се въздържал от изнасилване след побоя... -Жлъчта ми ме задави.
Яздихме почти километър в мълчание. След това той въздъхна дълбоко.
- Виждам, че не биваше да започвам разговора. Опитвах се да стигна дотам, че да те помоля отново да споделям леглото ти. - Направи срамежлива пауза. - На пода е малко студено.
Преди да му отвърна, изминаха още пет минути. Когато реших какво да кажа, дръпнах юздите на коня си и препречих пътя на Джейми. Виждаше се Баргренан, върхове на покриви в сивкавата утрин.
Върнах коня си до неговия, на не повече от крачка. Гледах го минута, преди да продумам.
- Ще ми окажете ли да честта да споделяте постелята ми, повелителю мой? - попитах церемониално.
Макар явно да подозираше нещо, той помисли и кимна, също толкова церемониално.
- Да. Благодаря.
Хващаше отново юздите, когато го спрях.
- Само още нещо, повелителю мой - рекох със същия тон.
- Да?
Извадих ръка от скрития джоб в полата си и първите лъчи на слънцето заискриха от острието, насочено към гърдите му.
- Ако - процедих - някога ми посегнеш, Джеймс Фрейзър, ще ти извадя сърцето и ще го изпържа за закуска!
Последва дълго мълчание, прекъсвано само от конете, пристъпващи от крак на крак, и скърцането на кожени сбруи. После той обърна ръка с дланта нагоре.
- Дай ми я. - Когато се поколебах, повтори нетърпеливо: - Няма да я използвам върху теб. Дай ми я!
Грабна камата за острието, отвесно, така че лунният камък в дръжката засия. Хвана я като разпятие и издекламира нещо на келтски. Разпознах думите от церемонията в залата на Колъм, но за всеки случай Джейми ми го преведе на английски:
- Кълна се в кръста на Бога наш, Исус Христос, кълна се в свещеното желязо в ръката си, че ти се вричам във вярност. Ако някога вдигна ръка срещу теб, нека това свещено желязо прободе сърцето ми.
Целуна камата по ефеса и ми я върна.
- Не заплашвам напразно, сасенак - каза той и вдигна вежда, - и не се кълна лекомислено. Може ли сега да ходим да спим?
23. ЗАВРЪЩАНЕ В ЛЕОХ
Дугал ни чакаше при „Червения глиган“, сновейки нервно напред-назад.
- Успяхте най-после, така ли? - попита. Изгледа ме с одобрение, когато слязох без чужда помощ и се олюлях само веднъж. - Смела девойка. Петнайсет километра, без да се обадиш. Хайде, лягай си, заслужи си го. С Джейми ще приберем конете.
Тупна ме много леко отзад, за да ме отпрати. С голяма радост послушах предложението му и заспах, когато помирисах възглавницата.
Не съм усетила кога Джейми се е примъкнал до мен, но следобед рязко се събудих, убедена, че съм забравила нещо важно.
- Хоръкс! - възкликнах, докато се изстрелвах в седнало положение.
- А? - Стреснат, Джейми се претърколи странично, приземи се приклекнал на пода и с ръка на дръжката на камата върху купчината му дрехи. Завъртя панически глава. - Какво? Какво има?