Зовът на барабана [bg]

Тя пристъпи напред и без да каже нищо, посегна да разкопчае палтото си.

— Какво правиш, по дяволите? — Към смесицата от емоции се добави и изумление, последвано от нещо друго, когато дългите ѝ бледи пръсти хванаха ципа на якето му и го смъкнаха.

Внезапният студен порив бе изличен от топлината на тялото ѝ, което се притисна до неговото от шията до коленете.

Ръцете му я прегърнаха рефлексивно; тя го държеше здраво, сключила ръце около него под якето. Косата ѝ миришеше на студ и на сладост, с лек дъх на тамян сред тежките кичури, който се сливаше с аромата на трева и жасмин. Той зърна блясък на фиба, бронзов метал сред медните вълни на косата ѝ.

Тя не каза нищо, нито той. Роджър усещаше тялото ѝ през тънките слоеве на дрехите и порив на желание се стрелна през краката му, сякаш бе стъпил на електрическа скара. Наклони брадичката ѝ и я целуна.

— … видя ли Джаки Мартин и новата кожена яка на палтото ѝ?

— О, и откъде е намерила пари за такова нещо, като мъжа ѝ го изгониха от работа преди шест месеца? Да ти кажа, Джеси, тая жена… ооо!

Тропането на токчета по тротоара спря, последвано от така силно прокашляне, че можеше да събуди и мъртвите.

Роджър прегърна още по-здраво Бриана и не помръдна. Тя също стегна ръце около него и той усети как устата ѝ се извива под неговата.

— МММФФММ!

— Ама, Криси — чу се съскащ шепот зад него.

— Остави ги, де. Не виждаш ли, че са заети?

— Ммффм — чу се отново, но по-тихо. — Ами като гледам и с друго ще се заемат, ако продължават така. Както и да е… — дълга въздишка, наситена с носталгия. — Е, хубаво е да си млад, нали?

Токчетата продължиха да потропват, много по-бавно, покрай тях и заглъхнаха в мъглата.

Той остана така за минутка, опитваше се да се накара да я пусне. Но докоснеш ли веднъж гривата на воден кон, вече няма как да си тръгнеш. И се сети за едно стихче за келпита: