Достатъчно време за любов [bg]

— Какво? Скъпи, но тук е такава жега. И щом не мога да се измия, може би една въздушна вана ще премахне лошата миризма.

— Според мен това за лошата миризма си си го внушила — няма такова нещо. Обаче това за въздушната вана не е лоша идея — сега и аз ще се съблека. Обаче къде ти е пистолетът, миличка? Къде ти е коланът с ножа и пистолета? — Той започна да разкопчава панталоните си.

— Ти искаш от мен да нося колана с пистолета дори сега! Когато съм зад оградата? Там, където можеш да ме защитаваш?

— Чаровна моя, това е обикновена предпазна мярка и самодисциплина. — След като свали панталоните си, той закопча на кръста си колана с ножа и пистолета, после смъкна ботушите и ризата, за да остане чисто гол, само с препасан колан и трите оръжия, които по-рано не се бяха виждали заради дрехите. — Толкова години — дори не ми се мисли колко са — никъде не съм се появявал невъоръжен, освен в най-безопасните места. Искам и ти да придобиеш същия навик. И не за известно време, а завинаги.

— Е, добре, аз оставих колана си на седалката — сега ще го взема. Но от мен изобщо не става боец, Удроу.

— Ти стреляш съвсем прилично с иглен пистолет на петдесет метра. И ще стреляш все по-добре и по-добре, докато живееш с мен. И ще се научиш да използваш всичко, което стреля, реже, изгаря или просто оставя синини… Всичко — от двете си ръце до бластера. Погледни ей там, прелестна Дора. — Смит посочи към равнината. — Представи си, че след седем секунди иззад върха на онова възвишени изскочи шайка от дългокоси диваци и се нахвърли върху нас. Мен ме уцелват с копие по крака и падам. И на теб ти се налага да ни защитаваш и двамата. Какво ще можеш да направиш ти, крехкото младо момиче, ако пистолетът ти е останал там, на седалката на фургона?

— Какво ли? — Тя разтвори крака, сложи длани зад главата си и изобрази стойка, която трябва да е била изобретена в райските градини или някъде около оградата им. — Ще направя ето това.

— Да — замислено се съгласи Лазарус, — това щеше да свърши работа, ако те бяха хора. Но не са. И високите, красиви момичета с кафяви очи могат да ги заинтригуват само в качеството си на храна. Глупаво от тяхна страна, но са си такива.

— Да, скъпи — кротко се съгласи тя. — Ще изтичам да си взема пистолета. После ще убия този, който те е ранил и ще се опитам да поваля колкото може повече от тях, преди да ме хванат и да ме изядат.

— Правилно, прелестна моя, точно така. Към оня свят човек трябва да потегли с почетен караул. Ако смъртта е неизбежна, посрещни я с битка. А големината на почетния караул ще определи статуса ти в ада.

— Да, скъпи. Не се съмнявам, че адът ще ми хареса, ако и ти си там. — Тя се обърна и отиде да вземе оръжието си.

— Естествено, че ще бъда там. Къде другаде да съм? Дора, след като си сложиш колана с пистолета, си свали шапчицата и ботушите и си сложи рубините, всичките.