Господарят на дъжда [bg]

Фийлд се опита да се усмихне и попита:

— Задръстване ли има?

— Няма задръстване.

— Може ли да запаля цигара?

Руснакът вдигна рамене, Фийлд пъхна револвера под седалката и слезе от колата. Извади цигарите си и предложи на двамата руснаци. Единият си взе и той му я запали.

— Задръстване ли има?

— Няма задръстване. С жена ли бяхте?

Фийлд вдигна ръце:

— Mon fils à l’école. Tard. Toujours en retard.8

Руснакът го изгледа неразбиращо. Френският му явно не беше много по-добър от английския.

Минутите летяха. Подухна и по тротоара се образуваха малки прашни вихри. Фийлд си представи дълбоките дупки във вагината на Лена и гънките ивици бледа кожа върху тях. Спомни си белезите по китките и глезените й от врязването на белезниците, когато се е опитвала да се освободи.

Представи си как Наташа се гърчи. Чуваше писъците й.

Телохранителите отново заговориха на руски. Фийлд погледна уплашеното личице на Алексей през предното стъкло.

Обърна се към вратата на Лу. Присви очи под яркото слънце, загледа се в огънчето на цигарата и дръпна силно. Затвори уста и издиша дима през ноздрите си.

Джефри не можеше да убие Наташа.

Фийлд осъзна колко е бил наивен. Беше поверил съдбата на любимата си в ръцете на човек, когото си мислеше, че познава, а всъщност не знаеше нищо за него.

Представи си топлата усмивка, увереното изражение на Джефри. Спомни си докосването на ръката му, спокойното му, бащинско отношение, обещанието за домашен уют далеч от родината.

За да прогони гнева си, Фийлд се опита да си представи лицето на Наташа, но не успя. Пред очите му преминаваха образи от раните на гърдите й, кръвта, шуртяща по кожата й, но не и лицето й.

Той се обърна.

Руснаците не бяха помръднали.

Фийлд пристъпи към тях и се опита да си придаде спокойно изражение.

Един от телохранителите извади пакет цигари и предложи на колегата си. В този момент от пресечката зад тях се появи мъж с дълъг бежов шлифер. На Фийлд му бяха нужни няколко секунди, за да познае Чен.

Китаецът се направи, че едва сега го забелязва. Мина пред двамата телохранители, сякаш не съществуваха.

— Ричард!

Двамата се ръкуваха.

— Какво правиш тук? — попита Чен; погледът му беше напрегнат.

— Карах сина си на училище. Закъсняваме. Не знам какъв е проблемът на тези господа.

Чен се обърна към руснаците и заговори на родния им език.

— Казаха, че си бил с някаква жена.

Китаецът се намръщи, сякаш нямаше представа за какво става дума.

— Не, не, просто… — Фийлд посочи колата — … карам сина си на училище. Много закъсняваме вече.

— Някаква жена им създала големи неприятности — обясни Чен. — Подозират, че имаш нещо общо с нея.

Фийлд енергично поклати глава.

Единият от руснаците се обърна към Фийлд и заговори на руски. Чен преведе: