Хари Потър и огненият бокал

Ала Хари не слушаше. Той си мислеше за песента на езеряните. Тук пазим ние туй, що трябва да спасиш… Звучеше така, сякаш щяха да му отнемат нещо, което той трябва да си върне. Какво ли щеше да е то?

— …после тя, разбира се, отиде да се оплаче от мен в Министерството на магията и аз трябваше да се върна тук и да живея в тоалетната си.

— Добре — промълви Хари неясно за какво. — Е, днес все пак имам известен напредък… Затвори си отново очите, че излизам.

Той взе яйцето от дъното на басейна, излезе от водата, изтри се и отново облече пижамата и халата.

— Ще дойдеш ли някой път да ме навестиш в тоалетната? — жаловито попита Стенещата Миртъл, докато Хари си взимаше мантията невидимка.

— Ами… ще се опитам — отвърна той с мисълта, че би влязъл отново в тоалетната на Стенещата Миртъл само ако всички други тоалетни в замъка се задръстят. — До скоро, Миртъл… Благодаря ти за помощта!

— Чао! — мрачно каза тя и още докато намяташе мантията невидимка, Хари я видя как се шмугна в един от крановете.

Навън в тъмния коридор прегледа внимателно Хитроумната карта да се увери, че пътят му все още е чист. Да, точиците на Филч и Госпожа Норис си бяха в кабинета… Изглежда нищо друго не се движеше, освен Пийвс, който подскачаше из Трофейната зала на горния етаж… Но едва бе направил няколко крачки към кулата на „Грифиндор“, когато нещо много странно прикова очите му върху картата.

Пийвс не беше единственият, който се движеше. Една точица обикаляше из стая в най-долния ляв ъгъл — кабинета на Снейп. Ала тя не беше надписана „Сивиръс Снейп“, а… „Бартемиус Крауч“.

Хари впери очи в точката. Нали Крауч бил много болен, та не ходел на работа, а не дойде и на коледния бал… Защо тогава се е притаил в „Хогуортс“ и какво прави в един след полунощ? Хари внимателно следеше как точката се движи из стаята, спирайки ту тук, ту там…

Поколеба се, помисли малко… и любопитството му надделя. Той се обърна и пое в обратната посока към най-близкото стълбище. Отиваше да разбере какво крои Крауч.

Слезе по стълбите колкото можеше по-тихо, макар че лицата от някои портрети се извръщаха в почуда, щом изскърцаше стъпало или прошумолеше халатът му. После се промъкна по долния коридор, повдигна един гоблен и заслиза по тясна стълба, която щеше да го отведе направо два етажа по-долу. От време на време пак поглеждаше картата и се чудеше… как така принципният, спазващ законите господин Крауч се промъква в чужд кабинет посред нощ…

Точно тогава, като не гледаше къде стъпва и не мислеше за нищо друго, освен за странното поведение на Крауч, кракът му изведнъж потъна в същото онова изчезващо стъпало, което Невил все забравяше да прескочи. Не можа да запази равновесие, залитна и златното яйце, както си беше още влажно, се изплъзна изпод мишницата му. Той се наведе да го улови, но не успя — яйцето се изтърколи по дългата стълба, удряйки се във всяко стъпало със звук като удар на барабан… Мантията невидимка се изхлузи, Хари я сграбчи, но пък изпусна Хитроумната карта, която прелетя шест стъпала и той не можеше да я стигне, тъй като кракът му бе потънал до над коляното в стъпалото капан.