Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Вдигна челните дялове на тялото си към звездната светлина. Движеха се малко по на северозапад от пътеката, водеща някога през хребета Хабания и Пещерата на птиците към ерга под западната Изкуствена Стена и Пътя на ветровете. От тези ориентири не бе останало нищо. Сетивата му поеха хладния бриз с мирис на кремък и повече влага, отколкото би му било приятно.

Сиона отново тръгна, този път по-бавно, следвайки курса, като поглеждаше от време на време към звездите. В началото бе поискала от Лито да потвърди правилността на избраната посока, но вече се справяше и сама. Той долови бдително прикриваното й вълнение и току-що започналите да се оформят мисли. В нея се зараждаше онази силна и искрена преданост към спътниците, на която хората от пустинята безрезервно вярваха.

Добре го знаем — помисли той. — Ако се отделиш от спътниците си, изгубваш се сред дюните и скалите. Самотният пустинник е мъртъв. Само червеят живее сам из тукашните места.

Остави я да се движи доста напред пред себе си, за да не чува прекалено силния стържещ звук от тялото му по пясъка. Тя трябваше да мисли за човешката част от него. Разчиташе на предаността й в своя полза. Ала Сиона явно беше прекалено чувствителна и почти преливаше от трудно сдържан гняв — бе по-силно изразена бунтарка от всички, подлагани на изпитанието досега.

Плъзгаше се зад нея, оглеждайки отново програмата за целенасочено размножаване и същевременно набелязваше решенията, свързани със замяната на Монеовата дъщеря в случай на несправяне с теста.

С напредването на нощта тя се движеше все по-бавно. Първата Луна се бе вдигнала високо, а Втората доста отдавна светеше над хоризонта, когато жената спря, за да хапне.

Почивката му дойде много добре. Триенето засилваше присъствието на червея, а въздухът наоколо бе изпълнен с отделяните при регулирането на телесната му температура химически вещества. Системата, за която мислеше като за свой кислороден свръх-компресор, бързо изхвърляше ненужното, принуждавайки го отчетливо да осъзнава капацитета на белтъчното производство и запасите от аминокиселини, които червеят в него бе придобил с цел да се нагоди към плаценталната взаимовръзка с клетките на човешкото му тяло. Пустинята ускоряваше хода към крайния стадий на метаморфозата, която бе приел.

Сиона спря близо до гребена на една звездообразна дюна.

— Вярно ли е, че ядеш пясък? — запита тя, когато се изкачи до нея.

— Вярно е.

Амазонката огледа хоризонта, осипан с лунен скреж, и отново попита:

— Защо не взехме сигнално приспособление?

— Исках да разбереш сама смисъла на притежаването му.

Тя се обърна към него. Усети дъха й близо до лицето си. Губеше твърде много от собствената си телесна влага в сухия въздух, й продължаваше да не си спомня за предупреждението на Монео. Без съмнение й предстоеше горчив урок.

— Не разбирам нищо от думите ти.

— И въпреки всичко правиш необходимото.