Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Света Майко! — Тя пое дълбоко дъх, стисна юмруци. — Ти излъга много добре.

Устата му трепна.

— Толкова от добрия полицай Гъндалийну. — Той се пресегна и свали шлема, погали го почти благоговейно. — Никой сам не може да разбере, че повече не го бива. — Гласът му стана суров и самообвиняващ. Той се наведе и остави шлема на паважа.

— Б.З., никой не трябва да знае. — Тя докосна ръката му. — Не можеш ли да им кажеш, че съм Се изплъзнала в тълпата?

Той се изправи с устни, стиснати до посиняване, и очи, блестящи като въглени.

— Командирът ми каза за твоя братовчед. Ние не можем да го хванем в двореца, но разбрах, че той понякога посещава една жена на име Равенглас на улица „Цитронена“. Това е толкова добра отправна точка, колкото и всяка друга. — Той стоеше настрани от нея и настрани от себе си, сякаш търсеше сигурен терен. — Мисля, че можем да отидем там, така както сме. В тази тълпа никой няма да ни обърне внимание. — Гъндалийну се намръщи и я погледна. — Сплети си косата. Тя прилича твърде много на… прекалено очевидно е.

Тя се подчини, без да разбира.

— Дръж се за мен и каквото и да стане, не се отделяй. Ще трябва да преминем през половината град, все нагоре по хълма. — Той протегна здравата си ръка. Тя се хвана за него.

Тръгнаха нагоре по улицата, потиснати от ужасната сила на повишеното настроение в Карбънкъл. Зимните хора празнуваха с някакво невъздържано отчаяние, защото това беше последният Фестивал, в който щяха да участват. А Летните хора честваха настъпващата Промяна, която щеше да въздаде справедливост на техния свят. Обветрените лица на безбройните островитяни, които бяха извършили това поклонение, изпълниха душата й с неподозиран копнеж. Тя се усети, че търси сред лицата онова, което до болка познаваше, докато не съгледа една червена глава, един младеж в мушама, който изчезна сред множеството. Помъчи се да се освободи от Гъндалийну, но той не я пусна. Като поклати глава, Гъндалийну я дръпна нагоре по улицата, докато тя не видя, че сред морето от лица имаше половин стотица червеноглави Летни хора.

Продавачи рекламираха стоките си, хора танцуваха, хванати за ръце, артисти и музиканти се качваха по сандъци и стълби, за да привлекат краткотрайното внимание на минаващите. Беше среднощ, но изглежда никой не я различаваше от деня — Муун най-малко от всички. Беше пристигнал премиер-министърът и от днес нататък, пирът на карнавалната нощ щеше да става все по-буен.

Чуждестранните търговци продаваха последните си стоки почти без пари или ги раздаваха. Бяха натрупали пред магазините си купища от дрехи, храни и непознати екзотични стоки и викаха високо: „ВЗЕМАЙТЕ!“. Зимните хора, маскирани като създания от семейните тотеми, маршируваха по средата на улицата, осветени от студен холографски огън. Муун изпищя, когато до нея избухна един фойерверк. Юмручни боеве избухваха но уличките, когато напрежението, което пораждаше това празненство, експлодираше с неочаквана сила. Муун трябваше да се бори, за да може да се държи за Гъндалийну, когато до тях избухна бой. Но дежурният полицай в блестящ шлем се намеси и Гъндалийну отново се отправи към набелязаната цел.