Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Дел донесе топли сандвичи и чай с лед. Джейк я прегърна, благодари й и я помоли да му изпрати сметката. Не се докосна до храната, а подреди картоните на масата по реда, в който бяха седнали съдебните заседатели. Хари Рекс се нахвърли върху сандвичите с печено говеждо и чедър.

— Ужасен късмет — повтаряше той, а бузите му бяха издути до пръсване. — Ужасен късмет.

Когато и деветдесет и четвъртият картон бе поставен на мястото си, Джейк се отдръпна и ги загледа. Елън бе застанала до него, хрупаше пържени картофи и също разглеждаше картоните.

— Ужасен късмет — рече Хари Рекс, прокарвайки погълнатото с литър чай.

— Ще млъкнеш ли? — сряза го Джейк.

— От първите петдесет души осем са негри, трима са негърки и трийсет — бели жени. Значи остават девет бели мъже, повечето противни. Това ми прилича на състав от бели жени.

— Бели жени — рече Хари Рекс. — Най-лошите съдебни заседатели на света. Бели жени!

— Мисля, че тлъстите бели мъже са още по-лоши — изгледа го злобно Елън.

— Не ме разбирай погрешно, Роу Арк, аз си падам по белите жени. Ти май забравяш, че съм бил женен за четири от тях. Просто мразя бели съдебни заседателки.

— Аз не бих гласувала за осъждането му.

— Роу Арк, ти си комунистка от Съюза за граждански свободи. Няма човек, за когото би гласувала да бъде осъден. С твоя малко побъркан мозък смяташ, че ония, които се занимават с детска порнография, и терористите всъщност са чудесни хора, заблудени от системата, на които трябва да се даде шанс.

— А ти, с твоя рационален, цивилизован и състрадателен ум, какво би предложил да направим с тях?

— Да ги обесим с главата надолу, да ги кастрираме и да оставим да им изтече кръвта без съд и присъда.

— И смяташ, че начинът, по който разбираш правото, е конституционен?

— Може и да не е, но това ще спре до голяма степен детската порнография и тероризма. Джейк, ще ядеш ли тоя сандвич?

— Не.

Хари Рекс разви един с шунка и сирене.

— Пази се от номер едно, Карлийн Малоун. Тя е от рода Малоун от Лейк Вилидж. Подла бяла кучка.

— Мен ако питаш, трябва да се пазя от всички — рече Джейк, без да откъсва поглед от масата.

— Ужасен късмет.

— Ти какво ще кажеш, Роу Арк? — попита Джейк.

— Мисля, че би трябвало да го признаем за виновен и да изчезваме оттук — преглътна шумно Хари Рекс. — Ще се наложи здравата да потичаме.

Елън не откъсваше поглед от картоните.

— Би могло да бъде и по-лошо — каза тя.

Хари Рекс насилено се изсмя.

— По-лошо! По-лошо би могло да бъде само ако първите трийсет се бяха наредили там в бели роби, с островърхи качулки и маски.