Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Аз бях Господар на Утрото — изломоти Луз Терин. — Аз съм Принцът на Зората.“
— Няма да ви посрещна с добре дошли — каза Ранд бавно и спокойно, — това е вашата земя и дворецът е на вашата кралица, — но съм доволен, че приехте поканата ми. — След цели пет дни! Той стана, остави Драконовия скиптър на трона и с леки стъпки слезе от подиума. Със сдържана усмивка. — „Никога не се дръж враждебно освен когато се налага — беше му казала Моарейн, — но преди всичко никога не се дръж прекалено дружелюбно. Никога не бъди нетърпелив.“ — Той посочи отрупаните с възглавнички пет стола, разположени в кръг сред колоните. — Заповядайте. Ще поговорим и ще пийнем студено вино.
Те, разбира се, седнаха, като поглеждаха айилците и него с еднакво любопитство и може би еднаква враждебност. След като се разположиха, се появиха гай-шайн, мълчаливи в белите си роби — носеха вино в запотени златни бокали. По един застана зад всеки стол с широко ветрило от пера. Зад всеки стол, но не и зад този на Ранд. Те го забелязаха веднага, както и липсата на пот по лицето му. Но гай-шайн също не се потяха, въпреки робите си, нито някой друг от останалите айилци. Той загледа лицата на благородниците над ръба на бокала си.
Андорците се гордееха, че са по-откровени от всички на света, и не пропускаха да се похвалят, че Играта на Домове може да е много по-развита в други страни, отколкото в тяхната, но че те също могат да я играят, ако им се наложи. И можеха донякъде, въпреки че кайриенците и тайренците ги смятаха за простодушни, станеше ли въпрос за някой подмолен ход и контраход във Великата игра. Тези четиримата общо взето пазеха хладнокръвие, но за човек, обучен от Моарейн и дообучен в Тийр и Кайриен, издаваха твърде много с всяко мръдване на очите и с всяка лека промяна на лицето.
Първото, което ги сепна, беше, че няма стол за Башийр и че Башийр излиза от тронната зала. И четиримата всъщност си позволиха да погледнат след него с много леки усмивки на доволство. И те трябваше да не харесват присъствието на салдейската армия в Андор, също както Неан и онези като него. Явно беше какво си мислят: че вероятно влиянието на чужденеца е по-малко, отколкото са се страхували.
От друга страна, Башийр беше маршал-генерал на Салдеа, трижди лорд и чичо на самата кралица Тенобия. Но след като Ранд го използваше за свой слуга…
— Великолепно вино. — Загледан в бокала си, Луан се поколеба, преди да добави; — Милорд Дракон. — Все едно че му го изтеглиха с ченгел от устата.
— От юг е — каза Елориен. — Реколта от хълмовете Тунайган. Цяло чудо е как сте могли да намерите лед в Кемлин тази година. Някои хора вече я наричат „годината без зима“.
— Смятате ли, че мога да губя време и усилия в търсене на лед — отвърна Ранд, — след като толкова много беди връхлитат света?
— Всички сме загрижени за бедите по света, но преди всичко за тези, които засягат Андор — каза Диелин. — Да не би да ни поканихте тук, за да намерим лек?
— Стига да знаете такъв — отвърна Ранд. — Ако не, ще трябва да потърся другаде. Мнозина смятат, че знаят подходящия лек. Ако не мога да намеря този, който аз търся, ще трябва да приема следващия най-добър. — Това ги накара да свият устни. На път за насам Башийр ги беше превел през един от дворовете, където бяха видели Аримила, Лир и другите като тях. — Склонен съм да мисля, че желаете да обединим Андор. Чухте ли прокламацията ми? — Не беше нужно да уточнява коя; в този контекст можеше да става дума само за една.
— Наградата, предложена за вест за Елейн — отвърна Елориен и лицето й стана още по-каменно. — Която трябва да стане кралица, след като Мургейз е мъртва.
Диелин кимна.
— На мен това ми се струва добре.
— Но не и на мен! — отряза Елориен. — Мургейз предаде приятелите си и отблъсна старите си съюзници. Време е да видим края на Дома Траканд и на Лъвския трон. — Изглежда, беше забравила за Ранд. И не само тя.
— Диелин — каза Луан. Тя поклати глава, сякаш вече беше чувала това, но той продължи. — Тя има най-големите права за претендентка. Аз казвам да бъде Диелин.
— Елейн е щерката-наследница — заяви златокосата. — Аз казвам да е Елейн.
— Има ли значение какво казва всеки от нас? — настоя Абел. — Ако той е убил Мургейз, ще… — Абел млъкна и погледна към Ранд, не точно предизвикателно, но подканяйки го да направи най-лошото. И очаквайки го.
— Вие наистина ли вярвате в това? — Ранд погледна тъжно към Лъвския трон на пиедестала. — Защо, в името на Светлината, ще убивам Мургейз, само за да поставя на трона Елейн?