Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Баум тръгна да отпрати вероятно някоя от камериерките, когато Екщайн докосна гърдите на едрия мъж и го задържа. Гледаше го с извинително изражение.
— Не винаги съм такъв инат, за какъвто ме мислиш — каза Ейтан. Той се запъти към вратата.
Когато я отвори, в стаята влезе генерал Ицик Бен-Цион.
Командирът на „Специални операции“ наведе глава, докато минаваше през антрето. Нямаше препятствия, но предишни сблъсъци с касите на вратите вече му бяха създали навик. Беше облечен в светлосив двуреден костюм, бяла риза и синя копринена вратовръзка. Страничните рамки на стилни слънчеви очила изчезваха под твърдите прошарени къдрици на слепоочията му, освен това носеше и лек английски шлифер, защото дори и в Казабланка времето може внезапно да се промени през зимните месеци.
От дълги години Бени не беше виждал Ицик на работа в чужбина или всъщност без униформа. Изглеждаше като сицилиански дон, тръгнал на среща на Фамилиите. Но не облеклото на генерала занимаваше Бени. Екщайн явно бе издал целия сценарий на шефа им, включително отвличането на Рут, като с това беше изложил живота й на още по-голяма опасност, хвърляйки съдбата й по вятъра на амбициите на Ицик. Изненадан и с чувството, че е предаден, Баум скръсти ръце и преряза Екщайн със смразяващ поглед.
— Длъжен бях, Бени — каза Екщайн. — Твърде сложно е, с много фактори, като „Лунен лъч“ не е последният. — Баум мълчеше. — Има и още рискове, животът на други хора също е заложен — продължи Ейтан. — Ти знаеше, че ще трябва да споделиш, но нямаше време да те убеждавам.
Лицето на Баум не трепна, макар зад присвитите от ярост очи да разбираше, че Екщайн е прав. Той нямаше да се съобрази с нищо и никого освен Рут. Щеше да пожертва Дан Сарел. Някой е трябвало да действа вместо собствената му, временно увредена логика.
Бен-Цион приближи двамата мъже, спря и кимна към О’Донован, който поклати глава за поздрав и продължи да гледа телевизора.
— Какво е това? — попита Ицик, като че американецът е гумена кукла.
— Томех — отговори Екщайн.
— Прекрасно — изръмжа саркастично Ицик и хвърли шлифера си върху малкото канапе. — Много обичам непосветени свидетели.
— Той е сто процента сигурен. И не разбира езика — увери го Екщайн.
Бен-Цион не му обърна внимание и се обърна към Баум. Генералът прие, че вече са огледали стаята, но телевизорът гърмеше и затова тримата приближиха глави като адвокати, които дискутират тактиката си пред заседаващия вече съд. Можеше да използва псевдонимите им, но искаше да разруши бързо защитата на Баум. Свали очилата си.
— Екщайн твърди, че си искал да ми кажеш нещо за досието „Танго“, Баум. И по-добре карай направо.
Бени изгледа надвесения над главата си началник и тъмните очи, които го гледаха с онзи „стига си ме лъгал“ поглед, който той често използваше, за да накара коленете на служителите в Управлението да омекнат. После изгледа бързо Екщайн, чието измъчено изражение и леко кимване бяха като на съучастник, подканващ към признание. Това е. Край. Усети годините, лъжите и товара на собствената му тайна да изскачат като въздух от спукана гумена топка. Човекът, който не издаде нито една тайна дори и разпитван жестоко от врагове, сега започна да дрънка признания като донжуан.
— Мартина Урсула Клумп беше наша — каза Бени на Ицик. После отиде до бюрото, взе един пепелник, върна се и го постави върху облегалката на креслото. Ицик се размърда и отново се надвеси над подполковника, докато Екщайн гледаше завесите, като че ли можеше през тях да зърне летището на Казабланка.
— Я повтори? — присви очи Ицик и наведе глава.
— Клумп беше наша. — Бени запали цигара и издуха дима.
— Какво искаш да кажеш с „наша“? — попита Ицик с нарастваща тревога.
Бени го погледна в очите.
— Тя беше мой агент. Аз я завербувах.
Бен-Цион примигна. Въпреки че започваше да разбира величината на това разкритие, той не искаше да приеме произтичащите от него изводи. Генералът живееше с тайни, събираше ги, използваше ги като професионални и политически лостове. Гордееше се, че знае скритите съкровища на всички тайни групи, които споделяха пълната истина само с него. Не беше възможно някой от хората му, дори и тези „ужасни близнаци“, да са скрили такова нещо от него.
Той се изправи и се извърна към по-младия си подчинен.
— Какви ги дрънка тоя, Екщайн? — попита, сякаш Баум му говори на китайски.