Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Оба дълго не откъсна поглед от тялото.
После хукна към изхода.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ЗАДЪХАН И С ПОСЛЕДНИ СИЛИ, Оба най-сетне излезе от гъсталака и се озова на ливадата. Внезапната слънчева светлина го накара да примигне. Беше изтормозен, гладен, жаден и в настроение да разкъса мизерния джебчия кост по кост.
На ливадата нямаше никой.
— Кловис! — Ревът му се върна като пусто ехо. — Кловис! Къде си!
Отговориха му само воплите на вятъра, свистящ в скалните цепнатини. Оба се запита дали пък крадецът не се е уплашил, дали не го е страх да излезе, притеснен, че Оба е установил липсата на кесията си и може да заподозре истината.
— Хайде, Кловис! Трябва да тръгваме! Трябва веднага да се върна в Двореца! Кловис!
Оба зачака, напрегнал слух да долови отговор. Стиснал юмруци, отново извика името на мошеника в студения следобед.
Когато не се чу нищо, се отпусна на колене край огъня, запален от Кловис сутринта. Зарови пръсти в сивкавата пепел. На ливадата не беше валяло, но въглените бяха леденостудени.
Оба се изправи, загледан в тесния пролом, през който бяха дошли сутринта. Студеният вятър, вилнеещ из пустото поле, рошеше косата му. Вдигна ръце към главата си, сякаш се страхуваше, че може да експлодира пред жестоката истина.
Трябваше да приеме, че Кловис не е заровил откраднатата кесия. Че изобщо не е имал намерение да го прави. Просто е взел парите и се е изпарил в мига, в който Оба потъна в блатото. Избягал е с богатството на Оба — не го е заровил.
Едва тогава в съзнанието му се промъкна болезненото и мъчително прозрение за действителните мащаби на случилото се. Никой преди него не бе прекосявал блатото откъм задната страна. Кловис го подлъга да минат оттам, понеже е смятал, че Оба ще загине в тази джунгла. Бил е сигурен, че Оба ще се изгуби, че блатото ще го погълне, ако чудовищата, за които се предполага, че пазят гърба на Алтея, не го унищожат преди това.
Кловис не е сметнал за нужно да закопава парите — просто е решил, че с Оба е свършено. И си е тръгнал с богатството му.
Но Оба е непобедим. Оба оцеля в блатото. Унищожи змията. Никой друг от обитателите на блатото не посмя да застане на пътя му.
Кловис вероятно си е рекъл, че дори блатото да не погълне благодетеля му, има още две смъртни опасности, на които може да разчита. Първо, Алтея не е поканила Оба да я посети, следователно едва ли ще се отнесе любезно с натрапника. Чародейките не се славят с особено гостоприемство. По-скоро обратното — хората ги смятат за крайно опасни.
Но Кловис не знаеше, че Оба е непобедим.
После оставаше втората защита срещу гнева на Оба — полетата Азрит. Тя можеше да се окаже по-надеждна. Оба щеше да се озове сам в една дива пустош. Без храна и топли дрехи. Край ливадата имаше вода, но Оба не разполагаше със съд, в който да си налее за из път. Нямаше и кон. Беше оставил при подлия джебчия дори вълненото си сако, което нямаше да му е нужно в горещото блато. Пътуването през тези полета без храна и вода, при постоянен режещ вятър, би довършило всеки, който някак си е успял да се измъкне от блатото на Алтея.
Оба не можеше да помръдне. Знаеше, че при това положение всеки опит да прекоси безкрайните полета Азрит би завършил със смърт. Въпреки студа усети как по гърба му се спускат струйки пот. Главата му пулсираше.
Обърна се и заби поглед в блатото. В къщата на Алтея със сигурност имаше достатъчно провизии — храна, дрехи, съд за вода. Цял живот е разчитал само на себе си. Все ще намери в какво да събере малко багаж, с който да изкара до Двореца. Ще си набави необходимото от къщата на чародейката. Едва ли е останала сама в къщата — както е неподвижна и саката — без достатъчно провизии. Вярно, че мъжът и ще се върне, но може би няма да е веднага, може би след няколко дни. Той със сигурност и е оставил достатъчно храна.
Ще се навлече с колкото намери дрехи, та да не му е студено по пътя през ледените поля. Алтея спомена, че мъжът и е отишъл в Двореца. Не може да няма топли дрехи, част от тях сигурно са в къщата. Дори да не му стават, Оба ще се оправи някак. Ако не друго, може да вземе одеяла и да си направи от тях пончо.
Все пак не е изключено мъжът на чародейката да се е прибрал и Оба да го завари в къщата. Понеже отсам няма пътека, най-вероятно той използва широкия път, излизащ от другата страна на къщата. Може би дори вече си е у дома и е намерил трупа на жена си. Тази мисъл не го притесни особено. Все ще се оправи някак с потъналия в скръб съпруг. Може пък човекът дори да се зарадва, че се е отървал от досадните грижи за безполезната си саката жена. Каква файда от нея? Да, със сигурност ще остане доволен. Може дори да предложи на Оба едно питие, та да отпразнуват освобождението му.