Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Хареса ми тази фраза „сестра ми иска пари“.
— По-убедително е ти да си по-алчната от двама ни. Логично е за една богата жена.
— Сексист.
— Права си. — Камерън направи крачка към нея. — Та докъде бяхме стигнали?
— Искам да дойдеш с мен да обиколим магазините, да ми помогнеш да избера красиви и в същото време небрежни на вид дрехи. Но най-напред ми кажи коя е „чудесната“ новина.
— Поне както аз го схванах, имат снимка на къртицата в Лондон, измяната на Гоя, както се изрази Джеф.
— Какво?
— Маниакалният му интерес към Инквизицията в Испания.
— Зная кой е художникът, но ти за какво говориш?
— Според мен, открили са шпионина на Матарезе в Лондон. И той е някоя важна клечка.
— Това наистина е напредък. А сега нека и ние постигнем някакъв напредък.
— Предпочитам действително да бъде само наш… ти съгласна ли си?
— Не сега, скъпи. Желанието ми е не по-малко от твоето, но разполагаме само с три часа да стигнем до имението Паравачини.
— Говоря ти за един час, какво толкова?
— Първо на първо, поне четирийсет минути са ни нужни, за да обиколим езерото, а и двамата трябва да бъдем подходящо облечени.
— Защо трябва да те придружавам из магазините?
— Защото мъжете знаят кои дрехи правят жената привлекателна. Толкова отдавна ходя в униформа, че съм поизостанала. Ще се увериш на място.
— Ами аз?
— За твоето облекло няма да сбъркам.
— Сексистка!
— Приемам го, донякъде… А и след като поохладихме страстите, ще ти кажа защо сломи задръжките ми. Искаш ли да знаеш?
— Не съм сигурен. Но всъщност да, мисля, че да.
— Ти си невероятно деликатен човек, Камерън Прайс. Почувства искрите помежду ни, както и аз, но запази дистанцията помежду ни… друг на твое място не би ме пощадил. Това ми хареса.
— Не мислех, че може да стане по друг начин. Усетих, че нещо ни привлича един към друг, но ти имаше да разрешаваш толкова много проблеми… съпруга ти, сина ти, ужаса, през който премина. Нима един непознат имаше право да се изпречи на пътя ти?
— Направи го, с мекота и нежност, макар в работата си да не си нито мек, нито нежен… Да, Кам, прочетох всичко за теб. Ти си агент за специални операции, провалът за теб е недопустим. В регистрите е записано, че си убил дванайсет водачи на терористични банди, а може би и още толкова не присъстват в досието ти. Проникнал си във всяка от тези организации и си я разбил.
— Такава беше задачата ми, Лезли. Ако не бях я изпълнил, те щяха да избият още стотици, може би хиляди хора.
— Вярвам ти, скъпи, просто се опитвам да кажа, че офицер Прайс има и друга страна, която ми разкри. Ще ме допуснеш ли до нея?
— Разбира се, стига да спреш да бягаш от мен.
— Но аз не бягам. И знаеш ли защо? Няма значение, друг път ще ти кажа… Не зная какво ще се случи другата седмица или другия месец, нито дори догодина, но сега съм повече от сигурна, че не искам да те загубя, Камерън Прайс. Загубих един добър човек, теб не мога да си позволя да загубя.
Притиснати един в друг, двамата се отпуснаха върху леглото.
Струнен квартет свиреше под покрива на скулптиран белведер в отдалечения край отдясно на площадката за крокет. Когато Джон и Джоун Брукс, вече добре известни филантропи на американската култура, пристигнаха, повечето гости в небрежно елегантни тоалети бяха вече там. Огромна зелена дъска бе издигната на подпора зад вратата за успешни попадения; имаше вече отбелязани резултати с разноцветни тебешири. Из просторната морава, чак досами брега на езерото, се виждаха маси, съставляващи тъй наречения бюфет, покрити с фини ленени покривки и наредени със сребърни съдове.
Огромната, внушителна наглед яхта бе закотвена в края на дългия кей, здрава конструкция от дърво и хромирани парапети отвеждаше към долната палуба; верандата с опъната тента, която можеше спокойно да побере шейсетина души, наслаждаващи се на гледката на север от езерото, изумяваше с разточителството си.
Самото имение изглеждаше много по-величествено в сравнение дори с образа през визьора на телескопа на Тогаци. Този съвременен „замък“ от камък и тиково дърво се издигаше на четири етажа, с кули в краищата. Липсваше единствено дълбокият ров. Портиерът от „Вила д’Есте“ не бе преувеличил, наричайки имението Паравачини най-голямата тукашна забележителност.
— Платихме по едномесечна заплата за тия дрехи — отбеляза Монтроуз, когато стъпиха на настланата с плочи пътека, заобикаляща къщата и отвеждаща до мястото за празненства на брега на езерото. — И все пак имам чувството, че видът ни е бедняшки в сравнение с останалите гости.