Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Какво още искаш от мен, Джеф? Аз самият тъна в догадки.
— Разкажи ми какво си спомняш от последните няколко седмици. Започни, да речем, от преди около месец, от времето, когато си научил, че се обсъжда приемането ти в съвета на директорите на „Скай Уейвърли“.
— Виж, това не е трудно, първо от Аманда го чух. Беше се върнала от снимки в Амстердам… нали си ги виждал, изискани дами в приказни тоалети на обиколки по каналите… Та когато се върна, ми каза как срещнала някакъв човек, свързан със „Скай Уейвърли“, и той споделил, че търсели име с престиж за съвета на директорите. Тя предложила мен и те тутакси приели. Чудесен източник за допълнителен доход, бих добавил.
Амстердам.
— Каза ли ти кой е този човек? — небрежно зададе въпроса си сър Джефри.
— Не успя да си спомни името му, пък и аз не настоях. Когато се обадиха от Париж, бях повече от въодушевен и приех, естествено.
— Кой ти се обади?
— Човекът се представи като мосю Лакост, запомних го по известната марка за спортно облекло.
— Да се върнем към последните няколко седмици, Клайв, дните, които си прекарал с Аманда. Ще задавам въпроси, а ти просто ми отговаряй каквото ти дойде на ума.
— А, свикнал съм — поклати глава Бентли-Смайт. — Нали знаеш, че известно време ходих на психоаналитик.
Говориха близо два часа. Уотърс записваше по нещо в бележника си, сетне насърчаваше шурея си да разрови по-надълбоко спомените си, някои конкретни разговори. Оказа се, че бракът на двамата е представлявал твърде необичайно явление. Пълно доверие от страна на съпруга и постоянни изневери от страна на съпругата. Без съмнение един от онези брачни съюзи, описани от Ларошфуко, гарантиращи, колкото и да е странно, абсолютно удобство най-вече за жената. Аманда Райли се бе омъжила за Клайв Бентли-Смайт заради облагите, които би донесло на нея и познатите й името, а не самият човек. Впоследствие, използвайки красотата и славата й, някой бе издал заповед тя да пристъпи към действие. Кой бе този човек?
Амстердам?
Телефонът звънна и Уотърс се обади.
— Какво ще докладвате? — попита той.
— Каквото не бихте искали да чуете, сър. Апартаментът бе направо неузнаваем, стените наплескани с няколко пласта боя, повърхностите на мебелите полети с киселина. Нищо не открихме, сър Джеф.
— Телефонните съобщения?
— Всичките изтрити.
— Кой го е направил?
— Има около петстотин незаконно работещи техници, които биха се справили без проблеми.
— Значи отново сме в изходна позиция…
— Не е съвсем точно казано, сър. Докато бяхме в апартамента, един от екипа остана долу на улицата. Та той видял как някакъв човек приближил сградата, но като ни забелязал през прозореца, побързал да се махне.
— Нашият служител проследил ли го е и ако не, защо!
— Нямало време, сър, лицето изчезнало зад първия ъгъл, а на улицата имало много хора. Все пак момчето проявило съобразителност. Грабнало високоскоростната камера и направило набързо няколко снимки. На повечето човекът е в гръб, но все пак не на всички, тъй като онзи на няколко пъти се обръщал да види дали някой не го следи.
— Добра работа сте свършили. Веднага проявете филма в лабораторията и ми донесете снимките в кабинета в запечатан плик. На никого да не се показват, преди да съм ги видял аз. След около четирийсет минути ще бъда в града. Очаквам да намеря плика на бюрото си.
Джон и Джоун Брукс, брат и сестра, отседнаха в съседни апартаменти в прочутия с обстановката, а и с високите си цени хотел „Вила д’Есте“ на брега на езерото Комо. Обичайната проверка разкри, че братът и сестрата са богати американци от Средния запад, наскоро наследили още няколко милиона като единствени роднини на бездетен вуйчо във Великобритания. В момента нито един от двамата не бил обвързан с брак, за брата се знаеше, че се е развеждал два пъти, а сестрата само веднъж. Информацията бе потвърдена от американския държавен департамент, от британските власти, а и от адвокатската кантора „Брейнтрий и Ридж“ с адрес на Оксфорд Стрийт, Лондон.
Франк Шийлдс, изключително способният аналитик, и сър Джефри Уотърс от МИ-5 добре си бяха свършили работата. Камерън Прайс и Лезли Монтроуз като нищо можеха да влязат в преговори за закупуването на Credit Suisse и никой да не оспори възможността да го сторят.
Слуховете плъзнаха из големите имения край езерото. Разправяха, че братът и сестрата са подпомогнали кариерата на световни знаменитости — звезди от киното и телевизията, певци, модерни художници и начинаещи оперни трупи. Правеха го просто от любов към изкуството. Нима имаха нужда от всичките тези пари? Защо да ги кътат като скъперници!