Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Сега вече трябва да ми кажеш.
— Чел си досието ми, а сигурно си разбрал, че и аз проучих твоето.
— Бях поласкан, че си го поискала, но се вбесих, че са ти го дали.
— Аз също имам приятели сред бюрократите.
— Очевидно. Та накъде биеш?
— Като изключим ненужните подробности, ти сам си постигнал всичко в живота си, в рода си нямаш генерали като мен, нито пък много пари, каквито имам аз.
— Е, не сме разчитали на помощите за безработни — засмя се Прайс и свали ръцете си, но не се отдръпна. — Майка ми и баща ми бяха учители, при това много добри. Направиха необходимото, за да не спра до магистърската степен, което те самите навремето не могли да си позволят.
— Защо прие предложението на ЦРУ, когато те откриха в Принстън?
— Честно казано, стори ми се, че ме очаква нещо вълнуващо… пък и бях натрупал толкова много студентски заеми, че и преподавател да станех, половината ми стаж щеше да отиде, докато ги изплатя.
— Бил си също така добър спортист — прекъсна го Лезли, а той продължаваше да усеща дъха й по бузата си.
— В гимназията покривах щатските рекорди, защото, както често съм казвал, ми беше противно да догонвам когото и да било.
— Отвсякъде са искали да те прилапат, скъпи мой…
— Ще бъдеш ли така добра да повториш?
— О, да… Тъй неочаквано появил се в живота ми, скъпи, скъпи мой.
Целунаха се, дълга, протяжна целувка, от която кръвта им кипна, ала в един миг Лезли отстъпи крачка назад и се взря в очите на Кам.
— Не ти казах как сломи задръжките ми.
— Важно ли е?
— За мен да, скъпи. Не си падам по случайните връзки, а това отдавна си го разбрал. Не задоволявам сексуалните си апетити с когото ми падне.
— По дяволите, никога не бих си го помислил!
— Гледай истината в очите, офицер Прайс. Някои от най-добрите ми приятелки неведнъж са чували подобни приказки. Нямаш и най-малка представа какво е бракът в армията. Месеци наред прекарвате разделени, усещаш как у теб се надига тази напълно естествена потребност, в офицерските клубове се тълпят да ти се натискат привлекателни мъже, да не говорим пък за шефовете на мъжа ти.
— Пълна гадост — рече Камерън.
— Да, така е — кимна жената, — но се случва да се поддадеш.
— И теб ли те сполетя?
— Не. За щастие аз имах Джейми, репутацията на генералска дъщеря и налудничавите назначения на Бракет. Без тях не знам дали щеше да ми се размине.
— О, аз зная — рече Прайс, като я притегли в обятията си и отново я целуна, по-дълго от преди, и този път пламналото желание бе още по-настойчиво.
Телефонът иззвъня и Лезли се отдръпна.
— Добре ще направиш да се обадиш — рече тя.
— Няма ни тук — тихо отвърна Камерън, без да разхлабва прегръдката си.
— Моля те… Отдавна нямам новини от Джейми…
— Разбирам — отвърна Прайс, като я пусна, — макар че сама знаеш, трябва да имаш търпение. Новини скоро няма да получиш. Уотърс лично ти го каза.
— Все пак може някой друг да е научил нещо.
— Да, разбира се. — Кам приближи масичката и вдигна телефона на третото позвъняване. — Моля?
— Скрамблерът е включен, но е с ограничено действие от ваша страна — рече Джефри Уотърс от Лондон. — Говорете по-сдържано, ако обичате.
— Разбирам.
— Напредвате ли?
— Ти прекъсна най-важната част.
— Моля?
— Няма значение. Отговорът е: да, напредваме. Някои бижута от местни майстори и един особено изящно изработен гоблен ще обогатят колекцията ни.
— Чудесно. Значи ли това, че връзката е сигурна?
— Така се надяваме, довечера ще можем да се уверим. Впрочем сестра ми иска пари.
— Платете всичко необходимо.
— Местните не приемат кредитни карти.
— Разбирам. Повече от това, което изпратих?
— Къде?
— „Вила д’Есте“, в касата са.
— Оставиха съобщение да се обадя, но досега не намерих време.
— Пратих телеграфически десет хиляди лири — рече Уотърс.
— Колко прави това в американски долари?
— Не мога да сметна точно, но някъде около седемнайсет-осемнайсет хиляди.
— И тя имаше предвид този порядък. Спомена двайсет всъщност.
— За Бога, за какво са ви?
— За гоблени, предполагам.
— Разбирам. Ще изпратя още десет.
— От ваша страна има ли с какво да обогатите колекцията ни?
— Определено да. Крупна покупка тук, в Лондон. Картина, за която съм сигурен, че е ранен, но неподписан Гоя, от дните на измяна, както ги наричал той. Бих ви изпратил снимка, но ще е само бледо подобие на оригинала. Ще я видите, като се върнете тук на път за Щатите.
— Това е чудесна новина. Ще поддържаме връзка.
— Обадете се, ако вашата връзка се осъществи.
— Разбира се. — Прайс затвори и се обърна към Лезли. — Долу ни чакат немалко пари в брой, Уотърс ни изпраща и още.