Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не зная какво да кажа — напълно объркан промърмори Камерън Прайс, втренчил поглед в Лезли, която се разхождаше по игрището под ръка с Карло Паравачини, а звънкият й смях ехтеше.
Половин час по-късно, все така в компанията на кардинала, Кам се бе запознал с десетки нови хора, които се тълпяха около тях като тълпа любопитни зяпачи, скупчили се около новопоявили се знаменитости. В известен смисъл това отговаряше на истината; кардиналът се радваше на немалко влияние във Ватикана, а огромното богатство на симпатичния американец бе напълно достатъчно, за да го превърне в знаменитост. Но накрая, под предлог, че се чувства уморен, кардинал Паравачини настоя да седнат на една относително уединена маса на капитанския мостик, където лесно можеха да бъдат забелязани, но не и достигнати. Прайс плъзна поглед, за да потърси Лезли.
Никъде не я откри. Беше изчезнала.
Двайсет и пета глава
— Извинете, кардинале, но сестра ми като че ли е изчезнала. Никъде не я виждам.
— Сигурно племенникът ми й показва имението — рече свещеникът. — Много е красиво, а колекцията му от произведения на изкуството е сред най-богатите в Италия.
— Колекция от произведения на изящното изкуство? Къде е изложена?
— В голямата къща, естествено. — При споменаването на имението кардинал Паравачини забеляза неприкритата тревога, появила се внезапно в очите на Прайс. — О, уверявам ви, господин Брукс, нямате никакво основание за безпокойство. Карло е почтен мъж, за нищо на света не би злепоставил когото и да било от гостите. Честно казано, никога и не му се налага, дамите винаги първи търсят вниманието му.
— Боя се, че трябва да ви обясня — прекъсна го Камерън, — ние със сестра ми си имаме уговорка, когато излизаме заедно, и особено на многобройни събирания. Каквато и да е причината, никой от нас не си тръгва, без да се обади на другия.
— Звучи твърде тесногръдо, господин Брукс — отбеляза свещеникът.
— Не бих казал. Елементарна практичност — отвърна Прайс, като трескаво обмисляше какво да предприеме, а и се стараеше да го стори незабелязано. — Когато излизаме поотделно, както правим обикновено, придружава ни въоръжена охрана.
— Това вече звучи обидно.
— Не бихте си го и помислили, ваше преосвещенство, ако знаехте колко често получаваме заплахи за отвличане. Само през миналата година охранителната ни фирма в Щатите осуети четири опита за покушение срещу мен и пет срещу сестра ми.
— Не съм допускал…
— Това не е нещо, което човек разправя наляво и надясно — отбеляза Камерън с тъжна усмивка. — Току виж, идеята допаднала и на други смахнати мозъци.
— Естествено, тук в Европа подобни посегателства не са рядкост, но идеята, както се изразихте вие, е шокираща за един застаряващ служител на Бога като мен.
— Исках просто да разберете, че племенникът ви Карло изобщо не е причина за безпокойството ми. Ще бъда далеч по-спокоен, ако открия сестра ми в неговата компания, тъй че с ваше позволение ще отида да ги потърся. Колекция изящни творби, казахте.
— Да, галерията е на основния етаж, в западното крило. Научих, че и вашето семейство притежава достойна за възхищение колекция, както и набор безценни гоблени.
Ето това е! — рече си Прайс, като се изправи. В огромния обем дезинформация, разпространена за двамата американци под името Брукс, не се споменаваше нито за колекция, нито за гоблени. За Джон и Джоун Брукс бе пуснат слухът, че са разглезени дилетанти от хайлайфа, които търсят светлината на прожекторите, но не колекционират нито картини, още по-малко гоблени… Телефонният разговор на Камерън с Джефри Уотърс от Лондон очевидно е бил подслушан и записан и този благовиден служител на Църквата за жалост също участваше в заговора.
— Главният етаж, западното крило! — повтори Прайс, като изгледа отвисоко кардинала. — Благодаря. До скоро.
Кам стъпи на настланата с плочки пътека, отвеждаща в голямата къща, благодарен, че привидната загриженост за „сестра“ му предоставя правдоподобен предлог да влезе в дома на Паравачини. За момента обаче, като се изключи внезапният изблик на ревност, той не се безпокоеше за Лезли. Подполковник Монтроуз бе напълно способна да се грижи за себе си, дори, ако се наложи, да отправи ритник в слабините на неочаквания нападател. Много вероятно бе суетният дон Карло да бе решил да я впечатли с имението, с многобройните фонтани, копия на древни и съвременни скулптури и множество градини, изобилстващи с всички цветове на дъгата. Камерън нямаше представа какво ще открие в подобната на замък постройка, но едно от основните правила на занаята му гласеше, че всяко проникване означава крачка напред.