Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Дон Силвио Тогаци задвижи системата за дезинформация из Беладжио с пълното съзнание, че ще достигне до онези, за които е предназначена. Така и стана. Старецът посрещна с дяволита усмивка новината, че във „Вила д’Есте“ бързо-бързо започнали да пристигат покани за двамата американци, което предизвикало коментара на портиера: „Тия двамата са по-голяма напаст и от арабите с техните ужасни килимчета!“ Накрая дойде и очакваното известие. Канеха ги на „Крокет с бюфет“ и напитки на борда на яхтата след уморителните занимания на моравата. Портиерът лично донесе поканата, очарован да завари госпожица Брукс в апартамента на брат й, за да може в присъствието на двамата да изрази одобрението си.
— Съветвам ви да приемете, синьоре и синьора. Имението Паравачини е най-голямата тукашна забележителност, а от семейството са толкова изобретателни, не мислите ли?
— В какъв смисъл? — попита Камерън.
— Бюфет и крокет, синьоре! Това няма да е някоя скучна вечеря с танци или коктейл в чест на някой гост от фамилията. Изискана храна, смях на игрището за крокет, на залез-слънце напитки се сервират на борда на най-красивата яхта в езерото, о, толкова са изобретателни.
— Звучи чудесно! — възкликна подполковник Монтроуз.
— Така и ще бъде, но ви предупреждавам, който носи името Паравачини, е доста сръчен с чука и топката, и най-вече кардиналът. Не залагайте неразумно, защото бездруго ще загубите.
— Нима залагат на крокет?
— Si, signore, всичко с благотворителна цел, разбира се. Кардинал Рудолфо е най-очарователният, най-ерудираният божи служител. Той често казва, че с чукчето пълнел хазната на Ватикана много повече, отколкото с проповедите си. Голям шегаджия е, ще ви хареса.
— Какво облекло би било подходящо, мосю портиер? По-голямата част от багажа ни все още е в Лондон.
— О, напълно неофициално облекло, синьора. Падроне, дон Карло Паравачини де, винаги казва, че колосаните ризи и неудобните дрехи отнемат от удоволствието.
— Какво необичайно мнение за тъй възрастен човек — отбеляза Прайс.
— Дон Карло съвсем не е стар. На трийсет и осем е, ако не се лъжа.
— Не е ли много млад за титлата „дон“?
— То си е въпрос на ранг, а не на възраст, синьоре. Карло Паравачини е голям финансист, с вложения и имоти из цяла Европа. Той е много… как го казвате вие… проницателен.
— По отношение на световните финанси, предполагам.
— Да, но аз от тия неща не разбирам. Важното е, че ще прекарате добре и ако няма да ви затрудня, бих помолил най-сърдечно да поздравите дон Карло от моя милост.
— С удоволствие — рече Лезли и побутна Кам. — Магазините още ли са отворени?
— Понеже сте гости на Паравачини, лично ще изпратя тук всичко, което ви е необходимо.
— Не, благодаря. Сама ще се разходя.
— Както желаете. Тогава arrivederci.
Портиерът си тръгна и Монтроуз се обърна към Прайс:
— Колко пари имаш?
— Колкото си поискам — отвърна Кам. — Джеф Уотърс ми даде шест кредитни карти, три за теб и три за мен. Никакви ограничения върху разходите.
— Това е много хубаво, но аз те питам за пари в брой.
— Не зная точно. Около три-четири хиляди британски лири.
— Това са по-малко от шест хиляди американски долара. Да предположим, че Паравачини залагат живи пари, като истински италианци?
— Не бях се сетил.
— Помисли сега, Кам. Господин и госпожица Брукс не могат да се появят с кредитни карти.
— Не знаем по колко залагат…
— Веднъж получих назначение в Абу Даби и взех, че загубих осем хиляди долара. Наложи се да събудя посолството, за да ме измъкнат жива!
— Май си преживяла много по-вълнуващи моменти от мен, подполковник.
— Съмнявам се, офицер Прайс, но все пак можеш да се обадиш в Лондон и да помолиш Джеф да прати телеграфически поне двайсет хиляди по сметката на хотела в Банк ъф Ингланд.
— Колко си досетлива, подполковник. Уж това е моя територия, а ти непрестанно ме изпреварваш.
— Не е вярно, скъпи. Аз просто съм жена, а жените се опитват да предвидят кога внезапно ще потрябват пари. Обичайната главоблъсканица.
Камерън я хвана за раменете, приближи лицето й до своето, без малко устните им щяха да се докоснат.
— Знаеш коя главоблъсканица пък тормози мен, нали?
— Нали чаках да се пробудиш, глупчо.
— Страхувах се… синът ти, съпругът ти… Ев Бракет… Те заемаха твърде голяма част от мислите ти, не бях убеден, че ще мога да ги изместя.
— Направи го дори без да искаш, Кам, макар че и аз самата не смятах, че изобщо е възможно. И знаеш ли защо?
— Не, не зная.
— Малко ме е страх да ти кажа, защото може да не ти хареса.