Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да се върнем години назад — отвърна младият дон от Лакус Лариус, — когато се пристрастих към средновековната традиция да се ловува с обучени соколи. Невероятен начин да се наложи човешката воля върху летящия звяр. Началото било сложено, струва ми се, с древното умение да се тренират обикновени гълъби да се връщат в гнездата си; потайно ги отнасяли километри надалеч, за да донесат съобщения, чакани от техните господари. Това били първите шпиони, преди да се появят телеграфът и радиото. Моите занимания обаче ме научиха на нещо: всички птици могат да бъдат обучени, от хубавките домашни дългоопашати папагалчета и по-едрите хищни соколи, до огромните вещаещи смърт лешояди. Всичко се свежда до анатомично и химично съчетание от вродено остро зрение и обоняние.
— Не сте в състояние да ме впечатлите, Чарли — рече Прайс. — Всеки от нас има своите езотерични методи, някои анатомични, други химични, а някои направо брутални. Вие с какво сте толкова различен?
— Просто съм по-умен от вас.
— Защо? Защото твоите вербувани от Матарезе къртици във Вашингтон и Лондон са ти разкрили кои сме?
— От Вашингтон не ни дадоха нищо, защото не знаеха нищо! Беоулф Агът е гений, това не мога да не призная. Онзи в Лондон обаче разкри замисъла и първата цел е вашият британски помощник, сър Джефри Уотърс. До двайсет и четири часа той ще бъде мъртъв.
— Вие сте италианският клон на Матарезе, нали?
— Естествено! Ние ще изградим новия свят на здрави основи, никой друг не е в състояние да го стори!
— Стига всички да ви ходят по свирката, да купуват онова, което вие продавате, по-точно само онова, което продавате. Тайното споразумение, това е законът на деня, сливания на компании, неизбежни продажби и покупки на нищожна цена, сразявайки конкуренцията, додето се уверите, че дърпате всички конци.
— Далеч по-добър вариант от икономическите цикли на една извратена капиталистическа система. Ние ще елиминираме рецесиите и депресиите.
— Но ще елиминирате и възможността за избор.
— Наслушах се вече на посредствените ви абстракции, господин Прайс. Нито вие, нито подполковник Монтроуз ще доживеете края на този ден.
— Ами ако ви кажа, че МИ-пет и италианският клон на ЦРУ чудесно знаят къде се намираме в момента?
— Аз пък ще ви кажа, че лъжете. Просто за всеки случай подслушахме всичките ви разговори от „Вила д’Есте“.
— Досетих се още щом твоя скапан божи служител подхвърли нещо за гоблените! Да не си въобразявате, че когато телата ни бъдат открити с дупки от куршуми, ще ви се размине, Чарли?
— Подобно нещо не се предвижда. Нека ви покажа. — Паравачини се върна на мястото си и натисна някакво копче отдясно на масата. Огромният прозорец зад него се отвори. Сетне мъжът натисна второ копче и духна в дървения инструмент; клетките се отвориха и близо петдесет цвъртящи грачещи птици, най-различни по големина и оперение, полетяха към залязващото на хоризонта слънце. Донът духна в инструмента от обратния край, сигнал за птиците да се върнат. — Следващия път, когато се върнат, ще бъдете вече мъртви — заяви дон Карло, а в същия момент помощникът му започна да пръска Прайс и Монтроуз с някакъв спрей.
— Защо? — попита Камерън.
— Защото с вас е свършено, вие сте мърша. Миризмата по дрехите ви го потвърждава. Кучетата могат да бъдат обезвредени със стрела или куршум, но моите птици поглъщат трупове без остатък.
— Време за Маколиф, подполковник! — извика Прайс в момента, в който зловещите птици влетяха през прозореца, надали ужасяващото си нестройно грачене.
— Той е луд! — сякаш в отговор извика Лезли, блъсна се в Карло Паравачини, отри роклята си в неговите дрехи, а Камерън нанесе светкавичен чи сай, зашемети помощника, грабна спрея, напръска го, след което насочи струята към Паравачини.
— Да бягаме, Лезли? — викна Прайс.
— Искам оръжието му! — отвърна Монтроуз, а птиците вече кръжаха около нея.
— Не ставай глупава, той сигурно няма оръжие! Тръгвай!
— Има, разбира се! Малък, двайсет и втори калибър. Пази ме от тия птици!
Прайс стреля два пъти с оръжието на помощника. Кръвожадните птици кръжаха във все по-тесен кръг, удряха ги. Най сетне Кам сграбчи ръката на Лезли и я повлече навън по настлания с мрамор коридор.
— Добре ли си? — попита той едва когато се озоваха на паркинга.
— Успяха да ме накълват по врата…
— Ще се обадим на Тогаци и ще повикаме лекар.
Добраха се до колата. Но моторът отказа да запали.
— Сигурно са разредили акумулатора — предположи Лезли.
— Да пробваме с онзи ролс-ройс — рече Прайс. — Да не би да имаш нещо против луксозните коли? Знам как да запаля мотора и без ключ. Хайде!