Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Какви ги говориш? — долната устна на Бентли-Смайт увисна в недоумение, очите му гневно заблестяха. — Вие нали сте нещо като тайните служби, вие залавяте шпиони и изменници. Какво общо има Аманда с хора като вас? Някой я е убил, по дяволите! И залавянето на убиеца е работа на полицията.
— Мога ли да ти задам няколко въпроса? — меко попита Уотърс.
— Защо да не можеш? — отвърна обърканият неутешим Бентли-Смайт. — Изключил си телефона, прогонил си журналистите. Едва ли щеше да си дадеш толкова труд, ако не беше важно за теб. Хайде, питай.
— През последните няколко дни, дори седмици, Аманда проявявала ли е признаци на изнервеност, на необичайно напрежение? Искам да кажа, дали си забелязвал някаква промяна в поведението й. Беше ли необичайно разстроена, или раздразнителна?
— Не повече от обикновено. Беше ужасно ядосана на фотографа заради последните й снимки, разправяше, че я правел да прилича на матрона. Давам си сметка, казваше ми, че вече не изглеждам на двайсет, но пък не съм и баба, за да ме кипрят като някоя гувернантка. Тя беше своенравна жена.
— Да оставим настрана характера й, Клайв. Обаждал ли се е някой по телефона, някой, който да я разстрои видимо, или пък посетител, когото не е искала да види?
— Не мога да знам. През деня съм в кантората, а тя обикновено не беше у дома. Държеше апартамент в града, за да не пътува чак дотук, когато програмата й е прекалено натоварена.
— Това не ми беше известно — отбеляза сър Джефри. — Какъв е адресът?
— Някъде на Бейзуотър е, номерата над двеста, струва ми се.
— Струва ти се? Не си ли ходил там?
— Честно казано, не. Но разполагам с телефонен номер. Няма го в указателя, естествено.
— Дай ми го, моля те. — Щом получи номера, Уотърс вдигна слушалката на апарата на бюрото. Набра цифрите, заслуша се, след което затвори и намръщено изгледа шурея си. — Линията е изключена.
— Как е възможно? — викна Клайв. — Тя нямаше планове да заминава, а дори когато пътуваше, оставяше телефонния секретар включен. Мили Боже, та това й беше тайният спасителен пояс! — Осъзнал, че думите му могат да бъдат погрешно разбрани, съпругът рязко млъкна.
— Защо е бил таен?
— Може би това не е точната дума — заувърта Бентли-Смайт. — Когато заминаваше да снима на континента, на няколко пъти я попитах не иска ли да й препредавам съобщенията… нали разбираш, тя ми звънеше почти всеки ден.
— Нали каза, че не си стъпвал в апартамента в града.
— Истина е. Тя беше инсталирала една от ония машинки, която ти пуска съобщенията, откъдето и да се обадиш. Предложих й да ми даде номера, за да й събирам съобщенията, но тя отказа… съвсем категорично… Аз проявих разбиране…
— Удивително — промърмори шефът от МИ-5 и отново посегна към телефона. Този път се обади в службата и продиктува на един от помощниците си телефонния номер от апартамента на Бейзуотър Роуд. — Използвай официалните канали, открий адреса и изпрати екип, включително и дактилоскоп. Вземете всички възможни отпечатъци, после ми се обадете тук. — След което затвори.
— За Бога, Джеф, какво означава това? Държиш се, сякаш не става дума за зверското убийство на жена ми, а за някаква световна конспирация.
— И аз не бих могъл да се изразя по-точно, Клайв, защото по всяка вероятност тъкмо за такова нещо става дума. Още трима души са убити тук, в Англия, часове след убийството на Аманда, а всеки от тези хора е заподозрян в участие във финансова конспирация, засягаща много държави и милиони хора по света.
— Ти чуваш ли се какво говориш? Жена ми си имаше слабости, не отричам, но това, което твърдиш, е невероятно, то е нелепо! Аз дори я убедих да наеме счетоводна фирма, за да се грижи за парите й. Та тя един елементарен баланс не бе в състояние да направи! Как е възможно толкова невежа по отношение на финансите жена да бъде участник във финансова конспирация?
— Едното няма нищо общо с другото, драги. Аманда обичаше движението в бързото платно, цирка, който летеше по целия свят с всичките му примамливи капани. Парите никога не са били нейна цел, те просто й бяха нужни за удобство.
— Тя ме обичаше! — изкрещя Бентли-Смайт, вече на ръба на истерията. — Тя имаше нужда от мен… аз бях нейният дом и огнище! Сама ми го е казвала, неведнъж.
— Вярвам ти, Клайв, и съм сигурен, че не те е лъгала, но славата по странен начин влияе върху хората. Често пъти самата личност се раздвоява, една е пред обществото, друга в частния живот и много малко е общото помежду им.