Сделката на капитан Ворпатрил

— От другата страна е празно!

— Друг тунел? — попита Тедж. — Този нещастник трябва да е стигнал някак дотук. Прокопал е тунел толкова надълбоко?

Чер коленичи и започна да рови с кучешки ентусиазъм. И кажи-речи със същия, стил. Подът на тунела се покри с педя пръст, а Чер се навря в прокопаната дупка.

— Леле, ела да видиш!

Тедж определено нямаше желание да се навира в тесни дупки, но пък не можеше да зареже братчето си само в разни потенциално опасни експедиции, нали така? Беше един вид длъжна да го последва.

Прибра косата си под яката на якето, сложи си плетената шапка и се вмъкна в дупката след Чер.

Той клечеше в някакво тясно смрадливо място, поддържано от извити дървени подпори. Малко по-нататък имаше други подпори, пречупени и затиснати под тонове камъни и пръст. Тунелът се беше сринал и бе заклещил техния скелет в капан, така ли?

Явно бе станало много отдавна, иначе вонята щеше да е нетърпима. Трупът лежеше по корем, затрупан от кръста надолу, костеливите ръце — протегнати напред, сякаш до последно са ровили пръстта. Сух кичур коса още се крепеше за черепа, но извън това органичната материя се беше разложила отдавна, включително част от дрехите. Синтетиката още се държеше, макар и окъсана, имаше и нещо като раница, която се валяше захвърлена на крачка от главата на нещастника, сякаш той сам я беше метнал там с цената на някакво последно усилие. Повечето метални части бяха ръждясали до неузнаваемост, но имаше и няколко лъскави парчета, включително емблемите с форма на око, които служителите на ИмпСи носеха на яките си, както и някаква верижка около врата на скелета. Тедж я свали предпазливо. На верижката висеше метална плочка с релефен надпис: непознато за нея пролетарско име. „Абелар В“. Сержант — това би трябвало да означава съкращението „срж“, предположи Тедж, — и дълга серия цифри и букви, нещо като код навярно, или сериен номер.

— Бараярски войник — измърмори тя. — Какво е правил тук обаче?

Вдигна поглед, видя, че Чер отваря раницата, и изсъска:

— Не я пипай бе!

— Защо? — попита Чер и я отвори.

— Може да е бомба.

Това го спря. Той насочи фенерчето и лъчът разкри плетеница от корозирали и некорозирали, но категорично излезли от строя електронни джаджи, както и някаква още по-чудата сивкава… а бе нещо сивкаво.

Тедж прибра медальона в джоба си и допълзя да огледа раницата отблизо. Сивото… вещество, поне два-три килограма, беше безформено и от него стърчаха стари жици.

— Пластичен експлозив? — предположи Тедж.

Чер се намръщи.

— И да е, е много стар. Може би вече е негоден.

— А може и да е годен.

— Хм…

Амири прошепна притеснено през дупката:

— Тедж? Чер?

— Амири, трябва да видиш това! — прошепна Чер.

— Казах ти да не го пипаш тоя проклет крак!