Пътят на кралете (том I)

Брадата му беше зацапана със сос, ала преди да се отрие с ръкав, все пак изгледа разтревожено Каладин.

— Харесвам си храната, синко. Мисля, че ми дават едва колкото за един. Да не говорим за двама.

Каладин приклекна пред него. Скалата се облегна на стената, скръсти ръце и загледа мълчаливо.

— Нуждая се от теб, Тефт — рече Каладин.

— Казах ти…

— Не от храната ти. От теб. От твоята вярност. От твоята преданост.

Възрастният мъж продължи да се храни. Нямаше робско клеймо. Скалата също нямаше. Каладин не знаеше историята на нито един от двамата. Знаеше само, че те му помогнаха, а другите — не. Не бяха напълно смазани.

— Тефт… — подхвана Каладин.

— И преди съм се клел във вярност. Много пъти. Прекалено много. Винаги излиза едно и също.

— Предават доверието ти? — попита меко Каладин.

Тефт изсумтя.

— Не, Бурята да го отнесе дано. Аз предавам. На мен не можеш да разчиташ, синко. Тук ми е мястото, заслужавам да съм мостови.

— Вчера разчитах на теб и останах впечатлен.

— Стана случайно.

— Аз ще преценя дали е така — отвърна Каладин. — Тефт, всички ние сме разбити по един или друг начин. В противен случай нямаше да сме мостови. Аз се провалих. Родният ми брат загина заради мене.

— Защо тогава те е грижа още?

— Или продължаваш, или се предаваш и умираш.

— А ако е по-добре да умреш?

Пак този въпрос. Поради същата причина мостовите не се интересуваха дали той помага на ранените или не.

— Не е по-добре да умреш — отвърна Каладин и погледна Тефт в очите. — О, сега ти е лесно да твърдиш това. Но щом застанеш на ръба и погледнеш в черната безкрайна пропаст, преставаш да мислиш така. Така стана с Хобер. Така стана с мен. — Той позамълча, забелязал нещо в погледа на Тефт. — Според мен и ти си го виждал.

— Аха. Аха. Виждал съм го — отвърна тихо по-старият мъж.

— И така, с нас ли си? — попита Скалата и също приклекна.

Нас?, учуди се Каладин и се поусмихна.

Тефт местеше поглед от единия на другия.

— И си запазвам храната?

— Да — каза Каладин.

Тефт вдигна рамене.

— Добре тогава. Май съм съгласен. Не може да е по-трудно от това да си седя тука и да гледам смъртта в очите.

Каладин протегна ръка. Тефт колебливо я пое.

Скалата също протегна ръка.

— Скалата.

Тефт го погледна, пусна ръката на Каладин и взе неговата.

— Аз съм Тефт.

Отче на Бурята!, помисли Каладин. Забравих, че повечето от тях не се затормозяват да научат имената на другарите си.

— Що за име е това? — попита Тефт и пусна ръката на Скалата.

— Глупаво — отвърна спокойно Скалата. — Но поне има смисъл. Твоето име значи ли нещо?

— Май не — рече Тефт и почеса брадата си.

— Скала не е истинското ми име — призна рогоядецът. — Само такова, каквото равнинците могат да произнесат.

— А какво е истинското ти име? — попита Тефт.

— Няма да можеш да го кажеш.

Тефт вдигна вежда.

— Нумухукумакиаки’ аиалунамор — каза Скалата.