Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Ти разбра ли, момче?
— Ъ, да, разбира се — смотолеви Уест с вкочанен от студ и страх език. — Когато падне камъкът, тръгваме… главатар.
— Хубаво. Отваряйте си очите. Наоколо може да има и други. Бетод е разпратил съгледвачи навсякъде. Някой още да не знае какво трябва да прави?
Всички поклатиха глави.
— Хубаво. После, ако ви убият, да не кажете, че аз съм виновен.
Три дървета се изправи и останалите го последваха. Започнаха последни приготовления, разхлабваха остриета в ножниците, опъваха тетивите на лъковете, притягаха ремъци и колани. За Уест нямаше кой знае колко работа. Тежък откраднат меч, вмъкнат в протрит колан, само толкова имаше той. Почувства се като истински идиот сред тези хора. Замисли се колко ли народ бяха избили заедно и поотделно. Нямаше да се учуди, ако бройката беше достатъчна за цял град, та и с едно-две околни села. Дори Пайк не даваше вид на притеснен от предстоящите хладнокръвни убийства. Уест си спомни, че всъщност така и не бе разбрал за какво е бил изпратен в наказателната колония. Сега, като го гледаше как замислено прокарва палец по масивното острие на секирата с пълни с решимост очи на това изгорено лице, вече започваше да се досеща.
Погледна ръцете си. Трепереха, но не само от студа. Сграбчи едната с другата и стисна силно. Вдигна очи и видя, че Кучето му се усмихва.
— Трябва да те е страх, за да проявиш кураж — каза той и тръгна след Три дървета и останалите.
Дрезгавият глас на Дау го прониза като нож в гърба.
— Ти идваш с мен, убиецо. Гледай да не изоставаш. — Изплю се на замръзналата земя и тръгна към реката.
Уест хвърли последен поглед на оставащите. Кадил му кимна, той също й кимна, после се обърна и тръгна след Дау. Запромъква се безшумно под искрящите от скреж дървета. Шумът на водопада се усили.
Изведнъж планът на Три дървета му се стори доста пестелив откъм подробности.
— Като минем потока и като дойде сигналът, какво правим после?
— Убиваме — изръмжа през рамо Дау.
Отговорът, макар и безсмислен, предизвика болезнен спазъм стомаха му.
— Аз отляво или отдясно да мина?
— Все тая, стига да не ми се пречкаш в краката.
— А ти накъде ще тръгнеш?
— Накъдето има хора за убиване.
На Уест му се прииска въобще да не си беше правил труда да пита. Когато пристъпи предпазливо към брега на потока, видя водопада нагоре по течението. Стена от черна скала и шуртяща по нея разпенена вода. Между черните стволове на дърветата се носеха ледени кълба ситни водни капчици.
Реката беше не повече от четири разкрача широка, но течението беше бързо. Тъмната вода се пенеше в мокрите черни камъни покрай брега. Дау вдигна меча и секирата си над глава и нагази в реката. В средата водата му стигна до кръста. После изпълзя на отсрещния бряг и се притисна към скалите. От дрехите му закапа вода. Обърна се и лицето му се смръщи, когато видя Уест толкова назад. Кимна му гневно да го последва.
Уест извади меча от колана и го вдигна над главата си. Пое дълбоко въздух и нагази в потока. Кракът му потъна до коляно и водата напълни ботуша му. Направи втора крачка и другият му крак потъна до средата на бедрото. Очите му изхвръкнаха и дъхът му излетя с рязко сумтене от носа. Вече нямаше връщане назад. Направи още една крачка и ботушът му се подхлъзна на обраслите с мъх камъни по дъното. Той залитна безпомощно и затъна до подмишниците. Ако леденостудената вода не беше изкарала всичкия въздух от дробовете му, сигурно щеше да изкрещи. Продължи напред с полуходене-полуплуване. Стисна панически зъби и изпълзя на отсрещния бряг. Въздухът засъска в гърлото му при отчаяните опити да си поеме дъх. Изкатери се, залитна и се подпря на скалата до Дау. Кожата му беше замръзнала.
— Май ти е студено, момче? — ухили му се подигравателно севернякът.
— Добре съм — изпелтечи през тракането на зъбите си Уест. Никога през живота си не беше изпитвал такъв студ. — Ще си свърша р… р… работата.
— Какво ще направиш? Няма да я бъде тая да те оставя да се биеш умрял от студ. Така и двама ни ще довършиш.
— Не се безпокой за…
Отворената длан на Дау го шамароса през лицето. Шокът, който изпита, беше почти по-силен от болката. Уест зяпна с отворена уста и изпусна меча си в калта. Едната му ръка се вдигна инстинктивно към ударената буза.
— Какво, мамка му…
— Използвай го! — изсъска севернякът. — Действай!
Уест тъкмо зина да каже нещо, когато Дау го плесна през устните и го запрати назад към скалата. От устата му потече кръв и покапа по мократа земя. Ушите му писнаха.
— Действай. Използвай го!
— Шибано… — думите на Уест преминаха в ръмжене, когато ръцете му се вкопчиха в гърлото на Дау.