Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Не и принцът. Прекалено опасно е.
Три дървета присви очи.
— Много си прав, че е опасно. Точно затова всеки трябва да понесе своя дял от опасността.
Уест се наведе към него и опита да звучи колкото можеше по-убедително. Не беше лесно с напукани, подути и твърди като прегорени наденици устни.
— С него рискът за всички става само по-голям. И двамата го знаем.
Принцът им хвърли мнителен поглед, сякаш се опитваше да отгатне за какво говорят.
— В битката от него ще имаме толкова полза, колкото от чувал на главите.
— Тук май си прав — изсумтя севернякът. Намръщи се и се замисли. — Е, добре. Не е нормално, но добре. Остават той и момичето. Останалите се бием, това значи, че ти също.
Уест кимна. Всеки трябва да понесе своя дял от опасността, без значение колко неохотно.
— Така да бъде. Останалите ще се бием — отвърна той и отиде да каже на другите.
Така, легнал на земята в слънчевите градини на Агрионт, принц Ладисла никога нямаше да бъде разпознат. Контетата от свитата му, ласкателите, които иначе припадаха при всяка негова дума, просто щяха да го прекрачат със запушени, сбърчени от погнуса носове. Шинелът на Уест вече се разпадаше по шевовете, беше се протрил на лактите и целият беше омазан с кал. Под него снежнобялата униформа на принца беше придобила тъмнокафяв цвят. Остатъци от златния ширит висяха като посърнали цветя. Косата му беше сплетена и сплъстена, рижата брада беше поникнала на петна по бузите, а между веждите му бяха избуяли снопчета косми, което подсказваше, че в по-добри дни беше прекарвал часове в скубането им. Единственият човек с по-окаян вид на мили околовръст беше може би самият Уест.
— Какво правим сега? — попита Ладисла, докато Уест сядаше до него.
— Долу при реката има съгледвачи на Бетод, Ваше Височество. Ще се наложи да се бием.
Принцът кимна.
— Ще ми трябва някакво оръжие…
— Бих искал да ви помоля да останете тук.
— Полковник Уест, смятам, че е редно…
— Безспорно ще сте от огромна полза, Ваше Височество, но се боя, че и дума не може да става да дойдете с нас. Вие сте наследникът на трона. Не можем да си позволим да ви излагаме на такава опасност.
Ладисла положи усилия да изглежда разочарован, но Уест ясно долови облекчението му.
— Добре тогава, щом така смятате.
— Твърдо съм убеден, Ваше Височество. — Уест погледна Кадил. — Двамата с нея оставате тук. Ще се върнем бързо. С малко късмет. — Почти примижа от болка, докато го казваше. Напоследък късметът почти не го спохождаше. — Скрийте се и не вдигайте шум.
Девойката му се усмихна.
— Не се тревожи, ще го наглеждам да не се пребие.
Ладисла я изгледа свирепо със стиснати от безсилие юмруци. Очевидно не успяваше да свикне с непрестанните й заядливи подмятания. Явно е доста трудно да понесеш нечий присмех, когато цял живот си бил единствено ласкан и всичките ти желания са били изпълнявани. За момент Уест се замисли дали не допуска грешка, като ги оставя двамата сами, но не видя друг избор. Ще бъдат достатъчно далеч. Ще бъдат в безопасност. Поне в сравнение с него.
Наклякаха в кръг. Кръг от белязани мръсни лица, сурови погледи и чорлави коси. Грубите черти на лицето на Три дървета бяха прорязани от дълбоки бръчки. Дау Черния с липсващото ухо и зловещата усмивка. Тъл Дуру със сключените гъсти вежди. Мрачния с безизразното като камък лице. Кучето с присвитите светли очи и излизащи от тънкия му нос кълба пара. Пайк със строгото намръщено изражение на онези части от лицето му, които позволяваха движение. Шестима от най-коравите мъже в Севера. И Уест.
Преглътна мъчително. Всеки трябва да понесе своя дял от опасността.
Три дървета започна да рисува с клечка по твърдата земя.
— Така, момчета, те са тук долу, при реката. Дузина, може и повече. Ето как ще стане. Мрачен, ти си отляво. Куче, ти отдясно, знаете си работата.
— Разбрано, главатар — каза Кучето, Мрачния кимна.
— Аз, Тъл и Пайк идваме оттук и ги нападаме. Надявам се да ги изненадаме. Ще гледате да не ни уцелите, нали?
— Вие гледайте да не се навирате в стрелите и няма да имате проблем — ухили се Кучето.
— Ще гледам да не го забравя. Дау и Уест, вие ще минете реката и ще чакате при водопада. Ще им излезете в гръб. — Клечката издълба бразда в пръстта и в гърлото на Уест заседна буца. — Няма да ви чуят от шума на водопада. Тръгвате, когато хвърля камък във водата, ясно ли е? Ще хвърля камък отгоре. Това е сигналът.
— Разбира се, главатар — изръмжа Дау.
Уест изведнъж осъзна, че Три дървета го гледа намръщено.