Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Джон! Не! — извика Кормия, втурнала се от стаята си навън.
Джон не почука. Какво ти чукане? В този момент юмруците му искаха да срещнат друго, а не дърво. Искаха да срещнат плът.
Като отвори със замах вратата на Фюри, видя братът да седи на леглото си с цигара между устните. Очите им се срещнаха, по лицето на Фюри бяха изписани вина и угризение.
Това окончателно реши нещата.
С беззвучен рев Джон се втурна през стаята, а Фюри не направи абсолютно нищо, за да спре атаката. Нещо повече, братът сам се изложи на ударите и падна върху възглавниците, докато Джон го блъскаше с юмруци по устата, по очите, по брадичката отново и отново.
Някой пищеше. Жена.
Дотичаха и други.
Викаше се. Много и силно.
— Какво става, по дяволите? — прогърмя гласът на Рот.
Джон нищо не чуваше. Съсредоточен бе върху задачата да пребие Фюри. Братът не беше вече негов учител и приятел, беше звяр и насилник.
По чаршафите течеше кръв.
Така му се падаше.
Най-после някой успя да откъсне Джон — Рейдж, беше Рейдж — и Кормия изтича към Фюри. Но той не й позволи да го докосне и се изтъркаля настрани.
— Дяволите да го вземат! — изкрещя Рот. — Стига толкова!
Оперната музика беше в пълен дисонанс със сцената, величествената иМ красота никак не пасваше с окървавеното лице на Фюри, с яростта на Джон, със сълзите на Кормия.
— Какво те прихвана, а? — надвеси се заплашително Рот към Джон.
— Заслужавах си го — каза Фюри, като избърса окървавената си устна. — Малко ми беше дори.
— Не е вярно — намеси се Кормия, вдигнала реверите на халата си високо на шията. — Беше по взаимно съгласие.
— Не беше — поклати глава Фюри. — Не беше.
Цялото тяло на краля се вцепени. С тих и напрегнат глас той попита Кормия:
— Кое беше по взаимно съгласие?
Докато присъстващите в стаята местеха поглед от единия към другия, Джон не откъсваше очи от Фюри. В случай че Рейдж разхлабеше хватката си, пак щеше да се нахвърли върху брата. Без значение кой присъстваше.
Фюри бавно се изправи до седнало положение и трепна от болката. Лицето му започваше да се подува.
— Не лъжи, Кормия.
— Дай на себе си този съвет — рязко отвърна тя. — Примейлът не стори нищо нередно…
— Глупости, Кормия, взех те насила…
— Не е вярно…
Още някой се намеси в спора. После и друг. Дори Джон се включи, като с устни сипеше ругатни към Фюри и се опитваше да се измъкне от Рейдж, притиснал го с цялата си тежест.
Рот грабна от бюрото тежък кристален пепелник и го запрати с все сила към стената. Той се пръсна на хиляди парченца и остави в мазилката дупка колкото глава.
— Само някой да каже и дума още, ще направя същото с черепа му, ясно ли е?
Всички притихнаха. И останаха смълчани.
— Ти — посочи Рот към Джон. — Махни се оттук, докато изясня каква е работата.
Джон поклати глава, без да го е грижа, че може да последва съдбата на пепелника. Искаше да остане. Трябваше да остане. Някой трябваше да закриля…
Кормия се приближи до него и стисна силно ръката му.
— Ти си достоен мъж и със сигурност вярваш, че браниш честта ми, но се вгледай в очите ми и открий истината за станалото.
Джон се втренчи в лицето на Кормия. Прочете тъга, но такава, каквато изпитваш, като се озовеш в нерадостна ситуация. Видя още решимост и целеустремена сила.
Нямаше страх. Нито задушаващо отчаяние. Нито ужасен срам.
Не беше в състояние като неговото след случката.
— Върви — промълви тя. — Всичко е наред. Наистина.
Джон погледна към Рот, който му кимна.
— Не знам на какво си се натъкнал, но възнамерявам да разбера. Остави на мен да се занимая с това, синко. Ще оправя нещата за нея. А сега всички вън.
Джон стисна ръката на Кормия и излезе с Рейдж и останалите. В секундата, когато бе отвън, вратата се затвори и той чу тихи гласове.
Не отиде далеч. Не можа. Стигна пред кабинета на Рот, където коленете му омекнаха и той се стовари на един от античните столове край стената. След като увери всички, че е добре, отпусна глава и забави дишането си.
Миналото беше оживяло в главата му, извикано от картината, която завари в стаята на Кормия.
Затварянето на очите не помогна. Опитите да си внуши спокойствие не помогнаха.
Докато се бореше да оправи покривката на канапето, осъзна, че са минали много седмици от последната им разходка със Зейдист в гората. Бременността на Бела напредваше, а редом с това растеше тревогата и мълчаливите им походи, които някога правеха всяка нощ, съвсем се бяха разредили.