Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Той чу последното хриптящо издихание на баща си. Чу пукането на майчините си кости в пламъците. Изпита отново гнева на близнака си заради това, че е бил спасен.
Чу гласа на Кормия, по-съсипващ от всичко друго: «Моля ви, излезте от мен».
Фюри запуши ушите си с длани, макар че това с нищо не помогна.
Ти си проклятието.
Със стенание той притисна ръцете си толкова силно към черепа си, че те затрепериха.
Не ти харесва истината ли? — присмя се Магьосника. — Не ти харесва моят глас? Знаеш как да ме накараш да се махна.
Магьосника пусна черепа сред костите в краката си. Знаеш как да го постигнеш.
Фюри пушеше с ожесточение, ужасен от всичко онова, което беше в главата му.
Цигарата ни най-малко не успяваше да заглуши омразата му към самия него, нито пък гласовете.
Магьосника стъпи с ботуша си върху черепа с жълтите очи.
Знаеш как да постъпиш.
39.
В планините Адирондак на север, дълбоко в една пещера в щатския парк Блек Снейк, мъжът, който бе припаднал при настъпването на зората преди два дни, не разбираше защо слънцето свети над него, а той не е в пламъци. Освен ако не беше в Небитието?
Не… това нямаше как да е Небитието. Болките в тялото и писъкът в главата му бяха твърде подобни на тези, познати му от Земята.
Само че какво бе обяснението за слънцето? Бе окъпан в топлото му сияние, а все още дишаше.
Да му се не види, ако се окажеше, че аксиомата «вампирите не понасят дневна светлина» е била лъжа, то цялата им раса се състоеше от идиоти.
Но чакай, не беше ли той в пещера? Как тогава лъчите го достигаха?
— Изяж това — изрече сиянието.
Добре, ако приемеше, че още е жив, колкото и невероятно да беше, очевидно халюцинираше. Защото онова, което бе тикнато под носа, му приличаше на Биг Мак от «Макдоналдс», а такова нещо беше невъзможно.
Освен пък ако наистина беше мъртъв и към Небитието водеха не златни порти, а голяма буква «М»?
— Виж — рече сиянието, — ако мозъкът ти е забравил как да яде, само си отвори устата. Ще ти натикам това чудо, пък да видим дали зъбите ти помнят какво се прави.
Мъжът разтвори устни, защото мирисът на месо пробуди стомаха му и го накара да точи лиги като куче. След като хамбургера бе наврян в устата му, челюстта му включи на автопилот.
Отхапа един залък и изстена. За кратък миг удоволствието, изпитано от вкусовите му рецептори, измести цялото му страдание, дори душевното. Преглъщането изтръгна още едно скимтене от него.
— Хапни още — настоя сиянието и притисна хамбургера до устните му.
Изяде го целия. И пържените картофки, които бяха поизстинали, но пак му дойдоха добре. После главата му бе повдигната и той пийна леко разводнена кока-кола.
— Най-близкият «Макдоналдс» е на трийсет километра — оправда се сиянието, сякаш за да запълни някак тишината. — Затова храната не е топла, както е редно.
Мъжът искаше още.
— Добре, има и втори. Отваряй широко уста.
Още един Биг Мак. Още пържени картофки. Още кока-кола.
— Направих каквото мога за теб, но ти е нужна кръв — обясни му сиянието като на дете. — И трябва да се прибереш у дома.
Мъжът поклати глава и тогава си даде сметка, че лежи по гръб върху плосък камък вместо възглавница и пръст вместо дюшек. Не беше в същата пещера като преди обаче. Тази миришеше различно. Имаше дъх на… чист въздух, чист пролетен въздух.
Или пък… може би това бе ароматът на сиянието?
— Да, трябва да си идеш у дома.
— Не…
— Ами значи си имаме проблем двамата с теб — измърмори сиянието. Чу се шумолене, сякаш нечие едро тяло сядаше. — Ти си услугата, която трябва да върна.
Мъжът се намръщи, пое дъх и изграчи:
— Никъде няма да ходя. Никакви услуги.
— Не решаваш ти, приятел. Нито пък аз. — Сиянието изглежда поклати глава, защото светлосенките в пещерата се раздвижиха като вълнички. — За беда, трябва да ти доставя задника там, където му е мястото.
— Аз съм нищо за теб.
— В един съвършен свят това би било истина. Уви, това не ти е раят. Няма нищо общо с него.
С това вампирът беше абсолютно съгласен, но приказките за прибирането вкъщи бяха врели-некипели. Добил енергия от храната, той намери сили да се надигне и седне, да потърка очи и…
Той се втренчи в сиянието.
— О… мамка му.
Сиянието кимна мрачно.
— Да, споделям чувствата ти. Та ето какво е положението, можем да го свършим по трудния или по лесния начин. Ти избираш. Само бих искал да изтъкна, че ако трябва да намеря дома ти без твоя помощ, ще са необходими известни усилия от моя страна, а това силно ще ме нервира.