Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Точно от това имаше нужда сега.
Вдигна глава, погледна към коридора със статуите и се запита дали Зейдист въобще беше в къщата. Вероятно не, защото не присъстваше в стаята по време на драмата. При всичките убийства, които бяха станали тази нощ, братът без съмнение бе имал доста работа на бойното поле.
Джон се изправи и се прибра в стаята си. Щом се озова вътре, се просна на леглото и прати съобщения на Куин и Блей, че ляга да спи. Щяха да ги получат, щом излезеха от тунела.
Втренчи се в тавана и се замисли… за числото три. Все лоши неща произтичаха от това число и невинаги свързани със смърт.
Три пъти си беше изпускал нервите през последната година и бе нападал някого.
Два пъти Леш, веднъж Фюри.
Ти си неуравновесен, каза един глас.
Само дето винаги беше имал причини, и то основателни. Първия път Леш се беше нахвърлил на Куин. Втория път Леш направо си го изпроси. А третия път… косвените улики изобилстваха и що за мъж отминаваше жена в такава ситуация, без да действа?
Ти си неуравновесен.
Затвори очи и се помъчи да не си припомня онова стълбище в мръсната сграда, където бе живял сам. Мъчеше се да не си припомня шума от онези обувки на стъпалата, сякаш втурнали се към него. Мъчеше се да не си припомня плесента, локвата урина, смесената миризма на пот и одеколон, която го удари в носа, докато му правеха онова…
Не можеше да се отърси от спомените. Особено за миризмите.
Плесента бе по стената, до която бе притиснато лицето му. Урината бе неговата собствена, стекла се по вътрешната страна на бедрата му и по панталоните, смъкнати със сила до коленете му. Смесицата от пот и одеколон идеше от нападателя му.
Сцената бе тъй прясна в паметта му, сякаш се случваше сега. Съвсем осезателно чувстваше тялото си каквото бе тогава, виждаше стълбището тъй ясно, като стаята, в която се намираше сега. Прясно… прясно… прясно… Нямаше крайна дата за годност върху опаковката на ужасната случка.
Не беше нужно да е дипломиран психолог, за да се досети, че избухливият му нрав се корени във всичко онова, което задържа у себе си.
За пръв път в живота си искаше да поговори с някого.
Е, не буквално.
Искаше да се върне онзи, който го разбираше. Искаше баща си.
След изпълнението на Джон в стил Оскар де ла Оя Фюри усещаше лицето си, сякаш беше печено на шиш и после поръсено със сол.
— Слушай, Рот… не се ядосвай на Джон.
— Беше недоразумение — каза Кормия на краля. — Нищо повече.
— Какво се случи между вас двамата?
— Нищо — отвърна Кормия. — Абсолютно нищо.
Кралят ни най-малко не й се върза, което доказваше, че безстрашният им водач не е лишен от ум, но в момента Фюри нямаше сили да спори и доказва истината. Само попипваше разбитата си уста, докато Рот не спираше да говори, а Кормия, бог знае защо, не спираше да го защитава.
Рот мяташе светкавици иззад тъмните си очила.
— Нима трябва да строша още нещо, та да ви накарам и двамата да престанете с глупостите? Как така нищо! Джон е луда глава, но не и…
Кормия прекъсна краля.
— Джон изтълкува погрешно каквото видя.
— А какво видя?
— Нищо. Щом аз казвам нищо, значи е така.
Рот я огледа, сякаш търсеше следи от побой. После стрелна строго Фюри.
— А ти какво имаш да ми кажеш?
Фюри поклати глава.
— Тя не е права. Джон не е изтълкувал погрешно…
Кормия се намеси с остър тон:
— Примейлът ненужно се товари с вина. Моята чест не бе накърнена по никакъв начин и вярвам, че аз мога да преценя това, не той.
След миг кралят наклони глава настрани и изрече:
— Както желаете.
— Благодаря, Ваше Величество. — Тя направи пред него дълбок поклон. — А сега ви оставям.
— Да пратя ли Фриц с храна?
— Не, тръгвам си от тази страна. Връщам се у дома. — Тя отново се поклони и русата й коса, още влажна от къпането, се плъзна през рамото й и докосна пода. — Желая и на двама ви всичко най-добро и отправям своите почитания към останалите в този дом. Ваше Величество. — Тя пак се поклони на Рот. — Ваша светлост. — Последва поклон към Фюри.
Фюри скочи от леглото и изтича, обзет от паника, но Кормия сякаш се изпари, преди да успее да я хване.
Отиде си. Просто така.
— Ще ме извиниш ли? — каза той на Рот. Не прозвуча като молба, но въобще не го беше грижа.
— Мисля, че не бива да си сам точно сега — мрачно рече Рот.
Последва разговор, размениха се фрази, които вероятно успокоиха Рот донякъде, защото той си тръгна.