Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Няма да се върна там. Никога.
Сиянието прокара ръка през черно-русата си коса. Златни халки блестяха по пръстите, на ушите, на носа и около врата му. Искрящо белите очи без зеници излъчваха раздразнение, от което яркосините дъги около подобните на луна ириси преминаха в тъмносиньо.
— Ясно. Трудният начин. Кажи лека нощ.
Докато му причерняваше, вампирът чу падналият ангел Ласитър да казва:
— Проклет задник.
40.
— Видя ли изражението на Фюри? — попита Блей.
Джон му хвърли поглед през кухненския плот и кимна утвърдително. С приятелите му пийваха бира за успокоение. С главоломна скорост.
Никога не беше виждал вампир да изглежда така. Ама никога.
— Направо е хлътнал до уши — отбеляза Куин, отвори хладилника и извади още три бутилки бира «Сам Адамс».
Блей взе подадената му бира, после трепна и потърка рамото си.
Джон отвори новата бутилка и отпи. После я остави и въздъхна.
— Тревожа се за Кормия.
— Няма да я нарани. — Куин седна на масата. — На нас може и да ни е изкопал гробовете, но нея няма да я пипне.
Джон надникна в трапезарията.
— Затръшваха се врати. Силно.
— Много хора са под покрива на тази къща… — Куин вдигна очи към тавана, сякаш решаваше на ум трудна математическа задача. — Включително и ние тримата. Ти да видиш.
Джон се изправи.
— Трябва да отида да проверя. Няма… да се бутам да преча. Само да се уверя, че всичко е наред.
— Идвам с теб — каза Куин и понечи отново да стане.
— Не, ще стоиш тук. И преди да си тръгнал да ме поучаваш, майната ти. Това е моят дом и не е нужно някой постоянно да ми ходи по петите.
— Добре, добре, добре. — Куин отклони поглед към Блей. — Тогава ние отиваме в санитарния пункт. Там ще ни намериш.
— Защо ще ходим в санитарния пункт? — попита Блей, без да вдига очи.
— Защото още ти тече кръв и ти трябва първа помощ.
Куин настойчиво впери поглед в Блей, а той — в бирата си.
— Просто ми обясни как да го намеря — измърмори Блей.
— И как ще си почистиш и превържеш сам гърба?
Блей отпи продължително от бирата си.
— Хубаво. Но искам първо да си допия бирата. И трябва да хапна нещо. Умирам от глад.
— Добре. Каква храна искаш?
И двамата бяха решили да го раздават корави и лаконични.
— Ще се видим долу тогава — каза им със знаци Джон и тръгна. Да му се не види, неразбирателството между приятелите му сякаш нарушаваше космическия порядък. Не биваше да е така.
Джон излезе през трапезарията и почти тичешком изкачи голямото стълбище. На втория етаж долови мирис на червен дим и чу оперна музика от стаята на Фюри — онази, лиричната, която обикновено пускаше.
Не беше фон като за тежка разправия. Може би просто всеки си беше отишъл в стаята след скарването?
Джон се промъкна до вратата на Кормия и се ослуша. Нищо. Само въздухът, който идеше от нея в коридора, бе наситен със сладкия аромат на цветя.
Като реши, че няма нищо лошо просто да провери дали Кормия е добре, Джон почука лекичко на вратата. Отговор не последва и той подсвирна.
— Джон? — обади се тя.
Той отвори вратата, защото предположи, че това се очаква от него… Замръзна на прага.
Кормия лежеше върху разбърканите завивки и чаршафи на леглото. Беше гола, с гръб към вратата и имаше кръв… по вътрешната страна на бедрата й.
Тя надигна глава, погледна през рамо и побърза да се покрие.
— О, Скрайб Върджин!
Придърпа завивката до брадичката си, а Джон стоеше все така в пълен шок и съзнанието му се опитваше да си обясни сцената.
Беше я наранил. Фюри я беше наранил.
Кормия поклати глава.
— О… Проклятие!
Джон примигна, после пак… Видя себе си в юношеските си години в мръсния вход след края на онова, което му бе сторено.
Тогава и неговите бедра бяха изпоцапани от вътрешната страна.
Изражението му трябва силно да я бе разтревожило, защото тя протегна ръка към него.
— Джон… о, Джон, не… Добре съм… Добре съм, повярвай ми, аз…
Джон се обърна и спокойно излезе навън.
— Джон!
Когато беше малък и безпомощен, нямаше как да отмъсти на нападателя си. Но сега, каза си, докато изминаваше трите метра до вратата на Фюри, беше в положение да отмъсти за своето минало и за настоящето на Кормия. Сега беше достатъчно едър и як. Сега можеше да отмъсти за някого, станал жертва на по-силен от него.