Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Аз съм тук — посочи с брадичка дилърът към вратата на клуба — почти всяка вечер…
Отвсякъде към тях се насочиха светлини, идващи от полицейски коли, паркирани в двата края на уличката.
— Горе ръцете! — изкрещя някой.
Фюри се взря в изпълнените с паника очи на дилъра и не изпита никакво съчувствие и съпричастност.
— Аз ще тръгвам. Довиждане.
Фюри изтри спомена за себе си от четирите ченгета с насочени пистолети и от дилъра с отчаяното изражение и се дематериализира с покупката си.
42.
Куин вървеше през подземния тунел, който водеше от имението на Братството към офиса на тренировъчния център. Блей крачеше зад него и единственият звук идеше от стъпките им. По същия начин бе протекло и съвместното им хранене — само тракане на прибори и от време на време «Би ли ми подал солта, моля?».
Голямата суша откъм разговори по време на вечерята беше нарушена от някаква врява на горния етаж. Като чуха крясъците, и двамата оставиха вилиците си и изтичаха във фоайето, но Рейдж се надвеси над парапета и поклати глава, с което им даде знак да не се намесват.
Дойде им добре дошло. И двамата си имаха достатъчно свои грижи на главата.
Като стигнаха до вратата, водеща към офиса, Куин натисна 1914 на панела за алармата, така че Блей да види цифрите.
— Очевидно това е годината, когато е построена къщата. — Когато минаха през вратата на килера и се озоваха при бюрото, той поклати глава. — Винаги съм се чудил как влизат тук.
Блей издаде сумтене, което можеше да означава «Аз също» или «Да ти завра трион в задника, негоднико».
Пътят до санитарния пункт не изискваше водач и щом веднъж стигнаха до физкултурния салон, Блей се забърза и увеличи разстоянието помежду им.
— Можеш да си вървиш вече — каза Блей, когато се озоваха пред врата с надпис «Санитарен пункт». — Сам ще се оправя с раната на гърба си.
— Тя е между лопатките ти.
Блей стисна дръжката и отново издаде същия гърлен звук, този път откровено недружелюбен.
— Бъди разумен — подкани го Куин.
Блей гледаше право напред. След миг отвори вратата.
— Първо си измий ръцете. Преди да ме пипаш, искам да си измиеш ръцете.
Като влязоха, се насочи директно към носилката, върху която Куин бе опериран по-предишната нощ.
— Направо да вземем да се абонираме за това чудо — промърмори Куин, докато оглеждаше помещението, облицовано с плочки, шкафовете от неръждаема стомана и медицинското оборудване.
Блей се настани на носилката, съблече ризата си и трепна, като погледна още незатворилите се кървящи рани по гърдите си.
— Мамка му.
Куин изпусна шумно въздуха от дробовете си, като гледаше приятеля си. Той седеше с наведена глава, изследвайки пораженията по себе си, и изглеждаше много красив така, с широките си рамене, с релефните мускули на гърдите си, с яките си жилести ръце. А онова, което го правеше още по-привлекателен, беше мълчаливата му вглъбеност.
Трудно бе да не се запиташ какво се крие под цялата тази сдържаност.
Куин се залови да се прави на медицинска сестра, като извади марля, лепенки и антисептичен разтвор от шкафовете, постави ги върху поднос на колела и ги откара до носилката.
Когато бе готов със санитарните материали, отиде до умивалника от неръждаема стомана и натисна крачния педал, за да потече вода.
Докато си миеше ръцете, промълви тихо:
— Ако можех, бих го направил.
— Моля?
Куин пръсна сапун в дланите си и взе да търка ръцете си чак до лактите. Което беше престараване, но щом Блей го искаше суперчист, това и щеше да получи.
— Ако можех да обичам мъже по този начин, това щеше да си ти.
— Знаеш ли, размислих, сам ще се погрижа за раните си, а гърбът ми да върви по дяволите…
— Сериозно го казвам. — Куин отпусна педала, за да спре водата, и изтръска ръце над умивалника. — Мислиш ли, че не ми е минавала такава мисъл? Да бъда с теб. И не само за секс.
— Наистина ли? — чу се шепотът на Блей през шума от капещата вода.
Куин избърса ръцете си със синя хирургическа салфетка от купчината вляво, взе още една и се доближи до Блей.
— Да, мислил съм си го. Дръж я под раните, моля те.
Блей направи каквото му бе казано и Куин изстиска малко от дезинфекционния разтвор върху отворената рана на гърдите му.
— Не знаех… О, по дяволите!
— Щипе, а? — Куин заобиколи носилката и застана откъм гърба на приятеля си. — Сега ще обработя тази, дръж се. Тя е още по-дълбока.
Подложи друга салфетка под раната и я заля с течност, която миришеше на лизол. Блей изпусна дъха си със свистене и Куин трепна.