Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
И двамата достигнаха върха едновременно и по средата на собствената си кулминация тя зърна за миг образа му над рамото си — отметната назад глава, стиснати челюсти, изпъкнали масивни мускули на ръцете под гладката кожа. А после вече не бе способна нищо да вижда, погълната от пулсациите в тялото й и неговите жадни тласъци, които го караха да стене и да се извива, докато тя поемаше силата му у себе си.
И после всичко свърши.
Тогава се замисли за летните гръмотевични бури, които от време на време връхлитаха имението. Щом заглъхнеха, последвалата тишина бе още по-плътна заради яростния грохот преди това. И сега беше същото. Телата им се укротиха, дишането им се успокои, сърдечният ритъм стана по-бавен, бе й трудно да възстанови в представите си пламенното нетърпение, което ги бе изстреляло до мига на оглушителната тишина.
Тя видя как смущение, а после шок и отчаяние заместиха страстния му импулс да я бележи като своя.
Какво бе очаквала? Че този танц на телата им ще го накара да се откаже от статута си на Примейл, ще престъпи клетвата си и ще я обяви за своя и единствена шелан! Че ще ликува, задето точно преди заминаването й в невъздържан порив бяха сторили това, което трябваше да извършат почтително и обмислено още преди месеци?
— Моля ви, излезте от мен — задавено изрече тя.
Фюри не можеше да повярва какво е сторил, но доказателството беше налице. Тъничката Кормия лежеше под тежкото му тяло, бузите й бяха мокри от сълзи, а по китките й имаше синини.
Бе отнел девствеността й изотзад, сякаш беше кучка. Беше я притиснал и я бе принудил да се предаде пред силата му. Проникнал бе в нея, без да го е грижа за болката, която очевидно беше изпитала.
«Моля ви, излезте от мен.» Каза го с треперещ глас, а думата «моля» направо го съсипа. Тя можеше единствено да моли, защото беше далеч по-слаба.
Той се отдръпна от нея и стана от леглото със залитане, сякаш беше пиян.
Кормия се обърна на една страна и сви колене плътно до тялото си. Гръбнакът й изглеждаше тъй крехък, нежно стълбче от кокалчета под бледа кожа.
— Съжалявам. — Господи, тази дума беше същинска празна кофа.
— Моля ви, просто си вървете.
След като вече й се бе натрапил така грубо, удовлетворяването на молбата й му се струваше много важно. Въпреки че да си тръгне от нея, бе последното, което искаше.
Фюри отиде в банята, облече си дрехите и се отправи към вратата.
— По-късно трябва да поговорим…
— Няма да има по-късно. Ще се върна, за да живея в усамотение. Ще записвам историята ви, но няма да съм част от нея.
— Кормия, не.
Тя го погледна през рамо.
— Там ми е мястото.
Главата иМ отново се отпусна на възглавницата.
— Вървете — промълви тя. — Моля ви.
Той така и не разбра как е излязъл от стаятай и е влязъл в своята. Просто малко по-късно осъзна, че е в стаята си, седи на ръба на леглото и пуши цигара с червен дим. В тишината ръцете му трепереха, сърцето му беше като пробит барабан, а кракът му потропваше по пода.
Магьосника бе на предна и централна позиция в съзнанието му, черният силует с развяна от вятъра мантия се открояваше на безграничния сив хоризонт. В ръката си държеше череп.
Очите му бяха жълти.
Казах ти, че ще я нараниш. Казах ти го.
Фюри погледна плътно свитата цигара в ръката си и се опита да види нещо друго освен разруха. Не можа. Беше се държал като звяр.
Предупредих те какво ще се случи и бях прав. От самото начало бях прав. Между другото, не си прокълнат по рождение. Проблемът не е в това, че си роден след близнака си. Проклятието си самият ти. Ако ще пет бебета да бяха родени заедно с теб или нито едно, съдбите на всички около теб щяха пак да са същите.
Фюри се протегна за дистанционното и включи уредбата, но в мига, когато богатите, красиви звуци на Пучини изпълниха стаята, очите му се напълниха със сълзи. Музиката бе тъй прекрасна и толкова непоносима, когато сравнеше вълшебния тембър на Лучано Павароти със своето ръмжене при възсядането на Кормия.
Беше я задържал принудително. Притиснал бе ръцете й. Възседнал я бе изотзад…
Ти си проклятието.
Гласът на Магьосника продължаваше да кънти в него и той имаше усещането, че бръшлянът от миналото отново го превзема с всички неща, които не бе успял да направи, с всички бъркотии, които беше причинил поради неумение, с вниманието, което бе искал да отдаде, но не беше съумял… а сега върху всичко това се наслагваше и нов пласт бръшлян. Пластът на Кормия.